ТЕКСТ 19

Прадж означава живо същество, което се е родило в материалния свят. Всъщност живото същество нито се ражда, нито умира, но тъй като е изоставило служенето на Бога и желае да господства над материалната природа, то получава подходящо тяло, с което да удовлетворява материалните си желания. По този начин става обусловено от законите на материята и материалното му тяло се променя в зависимост от дейностите, които живото същество извършва. Така то пътува от тяло в тяло сред 8 400 000 вида живот. Но тъй като е неотделима частица от Бога, Богът не само задоволява всичките му жизнени потребности, но и го закриля – лично и чрез представителите си, святите царе. Тези святи царе покровителстват всички прадж, живи същества, така че те да могат да живеят и да излежат затворничеството си в материалния свят. Махрджа Парӣкит наистина бил съвършен свят цар. Веднъж, когато пътувал из царството си, той видял как олицетворението на Кали се готви да убие една нещастна крава, и веднага го пленил като убиец. Това означава, че под закрилата на святите управници се намирали дори животните, но така било не заради някаква сантименталност, а защото всички, които са се родили в материалния свят, имат правото да живеят. Всички святи царе, като се започне с царя на Слънчевата планета и се стигне до царя на Земята, под влиянието на ведическите писания също се стремят да постъпват така. Както се споменава в Бхагавад-гӣт (4.1), ведическите писания се изучават и на висшите планети. В Гӣт се говори, че Богът дал наставления на слънчевия бог Вивасвн и това учение се предавало по-нататък чрез ученическата последователност – слънчевият бог го предал на сина си Ману, Ману го предал на Махрджа Иквку. В един ден на Брахм има четиринайсет Ману; тук става дума за седмия Ману, който е един от Праджпатите (тези, които създават поколение) и син на слънчевия бог. Той се нарича Ваивасвата Ману. Ваивасвата Ману имал десет сина, сред които е и Махрджа Иквку. Махрджа Иквку изучил Бхагавад-гӣт от баща си Ману така, както той я бил изучил от своя баща, слънчевия бог. По-нататък учението на Бхагавад-гӣт продължило да се предава надолу по ученическата последователност, започната от Махрджа Иквку. Но с течение на времето безсъвестни личности прекъснали веригата и знанието трябвало да се предаде отново, този път на Арджуна на бойното поле при Курукетра. Така става ясно, че всички ведически писания са съществували от самото начало на сътворяването на материалния свят – затова те се наричат апауруея („които не са сътворени от човешка ръка“). Богът предал ведическото знание най-напред на Брахм, първото сътворено живо същество във вселената.

Махрджа Иквку е един от синовете на Ваивасвата Ману. Махрджа Иквку имал сто сина. Той бил забранил месоядството. След смъртта му цар станал синът му Шашда.

Ману, за когото в този стих се говори като за баща на Иквку, е седмият Ману; той се нарича Ваивасвата Ману и е син на слънчевия бог Вивасвн, на когото Бог Ка предал учението на Бхагавад-гӣт, преди да го предаде на Арджуна. Всички хора са потомци на Ману. Ваивасвата Ману имал десет сина: Иквку, Набхага, Дха, Шарти, Нариш̣янта, Нбхга, Диа, Карӯш̣а, Пшадхра и Васумн. Инкарнацията Матся (огромната риба) дошла в началото на управлението на Ваивасвата Ману. Ваивасвата Ману овладял принципите на Бхагавад-гӣт от баща си Вивасвн, слънчевия бог, и ги предал на сина си Махрджа Иквку. В началото на Трет юга слънчевият бог дал на Ману наставления върху преданото служене, а Ману на свой ред ги предал на Иквку за доброто на цялото човешко общество.

Бог Рма. Върховната Божествена Личност приела образа на Шрӣ Рма, който се появил като син на чистия си предан Махрджа Дашаратха, царя на Айодх. Бог Рма дошъл заедно с пълните си части, които се появили като по-малки негови братя. Богът се появил в Трет юга, през месеца Чаитра, на деветия ден след новолуние, и както винаги целта на появяването му била да възстанови религиозните принципи и да унищожи тези, които създават безпокойства. Когато бил съвсем млад, Бог Рма помогнал на великия мъдрец Вишвмитра, като убил Субху и победил демоницата Мрӣч, която пречела на мъдреците да изпълняват ежедневните си задължения. Брхмаите и катриите трябва да си помагат взаимно в името на благото на хората. Мъдреците брхмаи се стремят да просветят хората със съвършено знание, затова катриите трябва да ги защитават. Бог Рмачандра бил съвършеният цар, който покровителствал най-висшата култура на човечеството, наречена брахмая дхарма. Най-много от всичко Богът се грижел за кравите и за брхмаите, затова земята процъфтявала. Чрез Вишвмитра Той дал на управляващите полубогове мощни оръжия, с които да победят демоните. Той присъствал на жертвоприношението, устроено от цар Джанака, където бил поставен непобедимият лък на Шива. След като счупил лъка, Рмачандра се оженил за Сӣтдевӣ, дъщерята на Махрджа Джанака.

По волята на баща си Махрджа Дашаратха, след сватбата си Рма прекарал в изгнание в горите четиринайсет години. За да укрепи управлението на полубоговете, Бог Рмачандра убил четиринайсет хиляди демони, но Рваа с хитрост успял да отвлече съпругата му Сӣтдевӣ. Рма се сприятелил със Сугрӣва, на когото помогнал да убие брат си Вали. С помощта на Бог Рма Сугрӣва станал цар на Внарите (племе горили). Богът построил през Индийския океан мост от плуващи камъни и стигнал до Лак, царството на Рваа, който бил отвлякъл Сӣт. По-късно Той убил Рваа и на трона се възкачил Вибхӣшаа, братът на Рваа. Вибхӣшаа бил демон, един от братята на Рваа, но Бог Рма го благословил и го направил безсмъртен. След като изтекли четиринайсетте години и Богът завършил делата си в Лак, Той се върнал в царството си Айодх с въздушен кораб от цветя. Той поръчал на брат си Шатругхна да нападне Лавасура, владетеля на Матхур, и така този демон бил убит. Богът извършил десет жертвоприношения ашвамедха и напуснал този свят, докато се къпел в река Шараю. Великият епос Рмяа е историческо повествование за дейностите, които Бог Рма извършил на Земята. Автор на истинската Рмяа е великият поет Влмӣки.