No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 18

шрӣ-рджовча
апй еша вашн рджаршӣн
пуя-шлокн махтмана

анувартит свид яшас
сдху-вдена саттам

шрӣ-рдж – добродетелният цар (Махрджа Юдхихира); увча – каза; апи – дали; еша – това; вашн – семейство; рджа-шӣн – на святи царе; пуя-шлокн – благочестив дори и по името си; мах-тмана – всички велики души; анувартит – последовател; свит – ще бъде ли; яшас – с постиженията; сдху-вдена – чрез възхвала; сат-там – о, велики души.

Добрият цар (Юдхихира) попита: О, велики души, ще стане ли той свят и благочестив владетел, достоен за името на великия царски род? Ще се прослави ли с подвизите си като другите, които се родиха в това семейство?

Всички прадеди на цар Юдхихира били велики святи и благочестиви царе, прославили се с нечувани подвизи. Те били светци на царски трон. Затова всичките им поданици били щастливи, благочестиви, добре възпитани, богати и духовно напреднали. Великите святи царе били възпитавани под строгото ръководство на великите души и според наставленията на писанията, затова царството било щастлива земя на духовен живот и много светци. Самият Махрджа Юдхихира не се различавал от предците си и искал следващият цар също да бъде като великите си прадеди. Той с радост научил от образованите брхмаи, че според астрологическите изчисления детето ще се роди съвършен предан на Бога, и искал да бъде сигурен, че то следва стъпките на великите си прадеди. Това е монархията. Управляващият цар трябва да е благочестив и доблестен предан на Бога и олицетворение на ужаса за безскрупулните кариеристи. Освен това той трябва да остави пряк наследник, който да има качествата да управлява поданиците си също така добре. В съвременните демократични държави хората са пропаднали до положението на шӯдри и дори още по-ниско, а начело на управлението стои някой, който е същия като тях и няма никаква представа какво изискват писанията от един управник. По този начин цялата атмосфера се пропива с качествата на шӯдрите – похот и алчност. Тези управници непрекъснато враждуват помежду си. Кабинетите на министрите често се сменят заради себичните интереси на различните партии и фракции. Всеки иска да използва държавните средства, докато е жив. Никой не се оттегля от политическия живот, ако не го принудят. Нима такива низши същества могат да направят нещо добро за хората? По тяхна вина навсякъде се ширят корупция, интриги и лицемерие. Преди да получава отговорен пост, човек трябва да научи от Шрӣмад Бхгаватам какъв трябва да бъде съвършеният управник.

« Previous Next »