ТЕКСТ 23

Самообладанието е присъщо както на Махрджа Юдхихира, така и на Брахм, праотеца на всички живи същества. Според Шрӣдхара Свмӣ думата „дядо“ се отнася до Брахм, а според Вишвантха Чакравартӣ тук става дума за Махрджа Юдхихира. Но и в двата случая сравнението е уместно. И двамата били изтъкнати представители на Върховния Бог, затова и двамата трябвало да притежават самообладание и присъствие на духа, тъй като извършвали дейности, целящи благото на всички живи същества. Всяко отговорно лице, което заема управляваща позиция, трябва да изтърпява всевъзможни нападки от страна на хората, за които работи. Дори гопӣте, най-издигнатите и съвършени предани, упреквали Брахмджӣ. Те не били доволни от работата му, защото, като съзидател на тази вселена, Брахм бил направил клепачи, които им пречели да виждат Бог Ка. Гопӣте не можели да понесат мига, в който очите им мигвали, защото тогава не можели да виждат любимия си Бог Ка. А какво да говорим за останалите, които по природа са склонни да се отнасят критично към всичките действия на по-високопоставените? Махрджа Юдхихира също трябвало да преодолява много трудности, създавани му от враговете, но доказал, че при всякакви обстоятелства умее да запазва съвършено спокойствие на ума. Затова и двамата дядовци могат да служат за пример със самообладанието си.

Шива е прочут полубог, който дава това, за което го помолят. Затова той се нарича още шутоша – „този, който много лесно може да бъде удовлетворен“. Друго негово име е Бхӯтантха – господарят на обикновените хора. Те са много привързани към него заради щедрите му подаръци, които той раздава дори без да мисли за последствията, до които могат да доведат. Рваа бил много привързан към Шива, защото лесно успял да го удовлетвори и станал толкова могъщ, че отправил предизвикателство дори към властта на Бог Рма. Разбира се, Шива никога не подпомагал Рваа в сраженията му с Рма, който бил Върховната Божествена Личност и Бог на Шива. Шива дал на Вксура една благословия, която не само че не била нужна, но била и опасна. По милостта на Шива Вксура получил способността да унищожи всеки, като го докосне с ръка по главата. Макар че Шива го благословил с това, коварният демон поискал да опита силата си, като докосне главата на самия Шива. За да се спаси от опасността, Шива трябвало да потърси убежище при Виу, който с помощта на илюзорната си енергия заблудил Вксура и го убедил да направи този опит със собствената си глава. Вксура го послушал и сам се погубил – така светът се спасил от неприятностите, предизвикани от този коварен поклонник на полубоговете. Забележителното е, че Шива винаги дава това, за което го молят. Затова той е най-щедрата личност, макар и понякога да прави грешки.

Думата рам се отнася до богинята на щастието. Нейно убежище е Бог Виу, който поддържа всички живи същества. Съществуват безброй живи същества, не само на тази планета, но и на останалите стотици и хиляди планети. На всяка една планета има всичко, което е необходимо на живите същества, за да напредват по пътя към себепознанието, но заети със сетивно наслаждение, те се сблъскват с препятствията, поставяни от заблуждаващата енергия м, и се отклоняват по неверния път на икономическото развитие. Икономическото развитие никога не води до успех, защото е една илюзия. Хората постоянно се опитват да спечелят милостта на илюзорната богиня на щастието, без да знаят, че тя може да живее само под закрилата на Виу. Без Виу богинята на щастието е само една илюзия. Затова трябва да се стремим към покровителството на Виу, вместо направо да търсим закрила при богинята на щастието. Само Виу и преданите му могат да защитят всички. И тъй като Махрджа Парӣкит се намирал под закрилата на самия Виу, за него не представлявало трудност да дава пълна защита на всички, които искали да живеят под негова власт.