ТЕКСТ 24

Последното наставление, което Бог Шрӣ Ка дава в Бхагавад-гӣт, гласи, че човек трябва да изостави всичко и само да следва стъпките на Бога. За съжаление, ограничените хора не приемат тази велика и възвишена повеля на Бога. Но тези, които наистина са интелигентни, се вслушват в нея и се сдобиват с огромно благо. Глупаците не знаят, че качествата се придобиват в общуване. Това е вярно дори в материален смисъл: ако поставим един предмет в огъня, той се нагорещява. Следователно общуването с Върховната Божествена Личност позволява на човека да развие качествата на Бога. Както вече казахме, чрез непосредствено общуване с Бога човек може да постигне до седемдесет и осем процента от качествата му. Богът не е материален обект, чието присъствие човек трябва да усеща, за да може да общува с него. Богът присъства винаги и навсякъде. Да се общува с него, е напълно възможно просто като се следват наставленията му, защото Богът е тъждествен с наставленията си, както и с името, славата, атрибутите и обкръжението си, защото те са абсолютно знание. Махрджа Парӣкит общувал с Бога още докато се намирал в утробата на майка си, продължил да общува с него до последния ден на великия си живот и по този начин овладял до съвършенство всички основни добри качества на Бога.

Рантидева е цар от древността, живял преди времето, за което се говори в Махбхрата. За него споменава Нрада Муни в наставленията, които дава на Саджая (Махбхрата, Дроа-парва, 67). Той бил велик и гостоприемен цар, който щедро раздавал храна. Дори Бог Ка се възхищавал на гостоприемството и на благотворителните му дейности. Рантидева бил благословен от великия Васиха Муни, задето му дал студена вода. По този начин царят се издигнал до райските планети. Рантидева давал на ите плодове, корени и листа, за което те го благославяли и изпълнявали желанията му. Макар че бил катрия по рождение, през целия си живот той не хапнал месо. Той се отнасял много сърдечно с Васиха Муни и благодарение на неговата благословия могъл да отиде на райските планети. Рантидева е един от тези благочестиви царе, чиито имена се споменават сутрин и вечер.

Яти е великият император на света и прародителят на всички велики нации по земята, принадлежащи към рянското и индоевропейското семейство. Той е син на Махрджа Нахуша. Яти станал император на света благодарение на това че по-големият му брат бил велик и освободен свят мистик. Яти управлявал в продължение на няколко хиляди години и извършил много жертвоприношения и благочестиви дейности, записани в историята, но ранната му младост била много бурна и изпълнена със страстни любовни приключения. Той се влюбил в Деванӣ, любимата дъщеря на Шукрчря. Деванӣ поискала да се омъжи за него, но той отказал да я приеме за съпруга, защото била дъщеря на брхмаа. Според шстрите само брхмаа може да се ожени за дъщеря на брхмаа. В ония времена хората много стриктно избягвали появата на вара-сакара на земята. Шукрчря внесъл изменение в този закон за ограничаване на браковете и принудил император Яти да се ожени за Деванӣ. Деванӣ имала приятелка на име Шармих, която също се влюбила в императора и заминала заедно с Деванӣ. Шукрчря забранил на императора да вика Шармих в спалнята си, но той не могъл да следва поръката му. Император Яти тайно се оженил и за Шармих и тя му родила синове. Когато научила за това, Деванӣ се върнала при баща си и му се оплакала. Яти бил много привързан към нея и я последвал в бащиния ѝ дом, за да я убеди да се върне при него. Шукрчря много се разгневил и го проклел да стане импотентен. Яти помолил тъста си да върне думите си назад, но мъдрецът му казал да поиска от синовете си да разменят младостта и мъжката си сила за неговата немощ. Яти имал пет сина: два от Деванӣ и три от Шармих. Тези пет сина – Яду, Турвасу, Друхю, Ану и Пӯру – дали началото на пет велики династии: Яду, Явана (турците), Бходжа, Млеччха (гърците) и Паурава, – които се разселили по целия свят. Благодарение на благочестивите си дейности Яти се издигнал до райските планети, но паднал оттам заради самохвалството си и заради упреците, които постоянно отправял срещу великите души. След падението му дъщеря му и внукът му му подарили натрупаното от тях благочестие и с помощта на приятеля си Шиби и на внука си, Яти отново се издигнал до небесното царство. Там станал член на събранието на Ямарджа и сега е един от неговите предани. Яти извършил повече от хиляда различни жертвоприношения, давал щедри подаяния и се славел като много влиятелен цар. Царската му власт се разпростирала над целия свят. Когато Яти бил обезпокоен от страстни любовни желания, най-малкият му син се съгласил да му отстъпи младостта си за цели хиляда години. Най-накрая императорът се оттеглил от светския живот и върнал обратно младостта на сина си Пӯру. Той искал да му повери царството си, но царедворците и поданиците му не се съгласили. Когато обаче им описал величието на Пӯру, те се съгласили – така император Яти напуснал семейния живот и се оттеглил в горите.