ТЕКСТ 6

На този свят две неща носят удовлетворение на живите същества. Когато човек е погълнат от материалното, може да получи удовлетворение само от сетивните удоволствия, а когато се освободи от обуславящите го материални проявления, получава удовлетворение само като отдава любовно служене, носещо радост на Бога. Това означава, че по своята природа живото същество е слуга, а не господар. Заблудено и обусловено от външната енергия, то погрешно се смята за господар, докато всъщност е слуга на похот, желания, гняв, алчност, гордост, лудост и нетърпимост. Когато човек постигне духовно знание и дойде на себе си, той осъзнава, че не е господар на материалния свят, а само слуга на сетивата си. Тогава той се моли да получи възможност да служи на Бога и става щастлив, защото се освобождава от мнимото материално щастие. Махрджа Юдхихира бил освободена душа, затова не изпитвал удоволствие от това, че притежава необятно царство, добродетелна съпруга, покорни братя, щастливи поданици и процъфтяваща земя. Тези благословии идват при чистите предани сами, без преданите да се стремят към тях. Примерът, посочен тук, е много красноречив. Казва се, че нищо не може да удовлетвори гладния, освен храната.

Материалният свят е пълен с гладуващи живи същества. Но това е глад не от недостиг на храна, подслон или сетивно наслаждение. Това е глад за духовна атмосфера. Само от невежество хората мислят, че светът е неудовлетворен, защото няма достатъчно храна, няма подслон, средства за защита или обекти за сетивно наслаждение. Това се нарича илюзия. Живото същество погрешно смята духовния си глад за материален. Глупавите управници не могат да видят, че дори хората, които материално са напълно задоволени, все още са гладни. Какъв е този глад и тази бедност? – Това е глад за духовна храна, за духовен подслон, за духовна защита и духовно сетивно наслаждение, а те могат да се получат в общуването с Върховния Дух, Бог Шрӣ Ка. Този, който ги притежава, повече не изпитва влечение към т. нар. храна, подслон, защита и удовлетворяване на сетивата в материалния свят, дори ако на тях се наслаждават обитателите на райските планети. Затова в Бхагавад-гӣт (8.16) Богът казва, че дори на най-висшата планета в тази вселена, Брахмалока, където продължителността на живота според земното летоброене се равнява на милиони години, човек пак не може да засити глада си. Този глад може да бъде удовлетворен само когато живото същество получи безсмъртие. А то може да се постигне в духовното небе, неизмеримо по-далеч от Брахмалока, в общуването с Бог Мукунда, който дава на преданите си трансценденталното блаженство на освобождението.