ТЕКСТ 18

Жестоката смърт не се съобразява с никого – нито с Дхтарра, нито дори с Махрджа Юдхихира. Затова духовните наставления, предназначени за възрастния Дхтарра, се отнасяли със същата сила и до младия Махрджа Юдхихира. Всъщност всички в двореца, в това число и царят, братята му и майка им, много внимателно слушали поучителните слова. Но Видура знаел, че наставленията му са насочени най-вече към Дхтарра, който бил прекалено голям материалист. Думата рджан тук се отнася именно до Дхтарра. Той бил най-големият син и по закон трябвало да наследи престола на Хастинпура. Но вродената слепота му попречила да влезе в законното си право. Дхтарра обаче не могъл да се примири с тази загуба. Смъртта на Пу, по-младия му брат, до известна степен му помогнала да забрави загубата. Брат му оставил няколко невръстни деца и съвсем естествено, Дхтарра им станал настойник, но в сърцето си той желаел сам да бъде цар и да предаде царството на своите синове начело с Дурьодхана. Воден от такива властолюбиви стремежи, заедно с шурея си Шакуни Дхтарра плетял всякакви интриги, за да се домогне някак до царския престол. Но по волята на Бога всичките им кроежи се проваляли. Накрая, след като загубил всичко – хората си и богатството си, – Дхтарра все още желаел да остане цар, защото бил най-стар вуйчо на Махрджа Юдхихира. От чувство на дълг Махрджа Юдхихира се разпоредил на Дхтарра да се оказват царски почести; така той щастливо прекарвал броените си дни със заблуждението, че е цар, защото е вуйчо на цар Юдхихира. Видура бил истински светец и се чувствал отговорен за големия си брат, когото обичал. Затова той искал да го събуди от съня на болестите и старостта. Видура иронично нарекъл Дхтарра цар, макар че това не отговаряло на истината. Всеки е слуга на вечното време и никой в материалния свят не може да бъде цар. Цар означава някой, който дава заповеди. Известният английски цар искал да заповядва на времето, но то не се подчинило на волята му. Никой в материалния свят не е истински цар и Видура напомнил на Дхтарра за тази заблуда и за истинската опасност, която вече го била сполетяла. Видура го помолил веднага да замине, ако иска да се спаси от бъдещите опасности. Той не се обърнал с такава молба към Махрджа Юдхихира, защото знаел, че цар Юдхихира съзнава всички превратности на този нетраен свят и когато дойде време, ще може да се погрижи за себе си дори ако Видура не е там.