ТЕКСТ 17

„Сега съм щастлив, всичко е наред, банковата ми сметка е съвсем прилична, мога да оставя на децата си достатъчно имущество. Постигнах успех. Горките бедни саннсӣ се уповават на Бога, но идват да просят от мен; следователно аз съм по-висш от Върховния Бог“. Такива мисли обземат хората, които са привързани до полуда към семействата си и са слепи за хода на вечното време. Продължителността на живота ни е предопределена и никой не може да прибави дори една секунда към времето, което му е предоставено по върховната воля. Човешките същества трябва да използват времето си много разумно, защото нито една отлетяла секунда не може да бъде върната, дори и да заплатим за нея с хиляди златни монети, спечелени с тежък труд. Всяка секунда от човешкия живот трябва да се използва, за да се постигне окончателно разрешение на проблемите в живота, т.е. да се преустановят повтарящите се раждания и смърти и да се излезе от цикъла на осемте милиона и четиристотин хиляди форми на живот. Материалното тяло, което е подложено на раждане и смърт, болести и старост, е причината за всички страдания на живото същество, но живото същество е вечно, то никога не се ражда, нито умира. Глупавите хора забравят за съществуването на този проблем. Те изобщо не знаят как да разрешат проблемите на живота си и се омотават в тленни семейни дела, не разбирайки, че вечното време незабелязано лети и с всяка измината секунда отреденото им време за живот намалява, а те още не са успели да разрешат главния проблем: повтарянето на раждането и смъртта, болестите и старостта. Това се нарича илюзия.

Но тази илюзия няма сила над ония, които са се пробудили за предано служене на Бога. Юдхихира Махрджа и братята му, Павите, се били посветили на служене на Бог Шрӣ Ка и не изпитвали никакво влечение към илюзорното щастие на материалния свят. Както вече казахме, Махрджа Юдхихира отдавал служене на Бог Мукунда (Богът като този, който дава освобождение) и затова не изпитвал влечение дори към житейските удобства, достъпни в небесното царство. Защото дори това щастие, което човек може да получи на планетата Брахмалока, е временно и измамно. Тъй като живото същество е вечно, то може да бъде щастливо само във вечната обител, царството на Бога (паравьома), откъдето никой не се връща във владенията на повтарящите се раждания и смърти, на болестите и старостта. Следователно всички удобства в живота и всички видове материално щастие, които не обещават вечен живот, за вечното живо същество са просто една илюзия. Оня, който разбира това, притежава истинско знание. За да постигне желаната цел, брахма-сукхам (абсолютното щастие), такъв знаещ човек може да пожертва всяко материално щастие. Истинските трансценденталисти жадуват за това абсолютно щастие и не могат да се задоволят с никакво материално щастие, както гладният човек не може да бъде щастлив, ако притежава всякакви други удобства, но няма храна. Следователно наставленията на тази шлока се отнасят не до Махрджа Юдхихира или до братята му и майка му. Те са насочени към хората като Дхтарра, а Видура дошъл, за да предаде тези уроци.