ТЕКСТ 20
йена чаивбхипанно 'я
праи приятамаир апи
джана садьо виюджйета
ким утняир дхандибхи
йена – повлечен от това време; ча – и; ева – несъмнено; абхипанна – победен; аям – този; праи – с живота; прия-тамаи – който е много скъп на всички; апи – въпреки че; джана – личност; садя – незабавно; виюджйета – да се откаже; ким ута аняи – какво да говорим за останалите неща; дхана-дибхи – като богатство, почести, деца, земя и дом.
Всеки, който е подчинен на върховната кла (вечното време), трябва да се раздели с най-скъпото, с живота си, да не говорим за останалото – богатството, почестите, децата, земята, дома.
Един велик индийски учен, много опитен в съставянето на планове, внезапно бе призован от непобедимото вечно време, когато се готвеше да отиде на едно много важно заседание на плановата комисия. Така той трябваше да се раздели с живота си, със съпругата си, с децата, дома, земята, богатството си и пр. По време на политическите вълнения в Индия и разделянето ѝ на Пакистан и Хиндустан, по волята на времето мнозина богати и влиятелни индийци трябваше да се разделят с живота си, с имуществото си и с почестите си. По целия свят, в цялата вселена, ще се намерят стотици хиляди подобни примери за проявлението на влиянието на времето. Нито едно живо същество във вселената не е толкова могъщо, че да е в състояние да преодолее властта на времето. Много поети в стиховете си оплакват неумолимия ход на времето. Под влиянието на времето във вселените са се случвали безброй опустошителни бедствия и никой не е можел да ги предотврати по никакъв начин. Дори във всекидневния ни живот идват и си отиват толкова много неща, които не можем да управляваме, и сме принудени да търпим и да страдаме, без да можем да направим нищо. Всичко това е следствие от действието на времето.