ТЕКСТ 21
пит-бхрт-сухт-путр
хатс те вигата ваям
тм ча джара граста
пара-гехам упсасе
пит – баща; бхрт – брат; сухт – доброжелатели; путр – синове; хат – всички мъртви; те – твоите; вигатам – изразходвана; ваям – възраст; тм – тялото; ча – също; джара – от немощ; граста – повалено; пара-гехам – чужд дом; упсасе – ти живееш.
Баща ти, брат ти, доброжелателите ти и синовете ти са вече мъртви. Собственият ти живот вече е към своя край, тялото ти е немощно и ти живееш в чужд дом.
Видура напомня на царя за несигурността на положението му, подвластно на силата на безмилостното време. Той очаква миналият опит да даде на Дхтарра достатъчно интелигентност, за да предвиди сам какво му предстои. Баща му Вичитравӣря бил починал отдавна, когато Дхтарра и по-младите му братя били невръстни деца. Само благодарение на добротата и грижите на Бхӣш̣мадева те били възпитани както трябва. След това умрял брат му Пу. После в битката при Курукетра загинали всичките му сто сина, внуците му, доброжелателите му Бхӣш̣мадева, Дрочря и Кара и много други царе и приятели. Така Дхтарра загубил всичките си близки и цялото си богатство и живеел от милостта на племенника си, на когото бил причинил толкова много нещастия. И въпреки всички тези обрати на съдбата той мислел, че ще живее вечно. Видура искал да му внуши, че всеки сам трябва да се защитава – с постъпките си и с милостта на Бога. Човек трябва да изпълнява дълга си с вяра, а за резултатите да се уповава на висшата власт. Нито приятелите, нито децата, нито бащата, нито братът, нито държавата, нито нещо друго могат да защитят човека, който не е под закрилата на Върховния Бог. Всеки трябва да търси защита от Върховния Бог, защото в това е предназначението на човешката форма на живот. В следващите стихове Видура продължава да предупреждава Дхтарра за несигурността на положението му.