ТЕКСТ 24
агнир нисо датташ ча
гаро дрш ча дӯит
хта кетра дхана йе
тад-даттаир асубхи кият
агни – огън; ниса – запален; датта – дадена; ча – и; гара – отрова; др – омъжена жена; ча – и; дӯит – оскърбена; хтам – присвои; кетрам – царство; дханам – богатство; йем – на тези; тат – тяхното; даттаи – дадено от; асубхи – препитание; кият – необходимо.
Нима можеш да живееш такъв жалък живот и да търсиш подаянията на тези, които сам се опита да отровиш и да изгориш? Ти оскърби една от жените им и си присвои царството и богатствата им.
В религиозната система на варшрама определен период от живота трябва да се посвети изключително на себепознанието и на постигането на освобождение в човешката форма на живот. Това е обичайна практика, но хората като Дхтарра и в преклонната си възраст искат да останат у дома си, дори ако за това трябва да се унизят дотам, че да приемат подаяния от враговете си. Видура искал да подчертае това и да внуши на Дхтарра, че е по-добре да умре като синовете си, отколкото да приема тази унизителна милостиня. Преди пет хиляди години Дхтарра бил само един, но в днешно време подобни Дхтарра има във всеки дом. Това важи с особена сила за политиците – те не се оттеглят от длъжността си, докато не ги сграбчи грубата ръка на смъртта или не ги убие някой противник. Привързаността към семейния живот до самия край на живота е най-голямото падение за човешкото същество, затова в днешно време са необходими много личности като Видура, които да просвещават съвременните Дхтарра.