ТЕКСТ 47
ахастни сахастнм
ападни чату-падм
пхалгӯни татра махат
джӣво джӣвася джӣванам
ахастни – тези, които са лишени от ръце; са-хастнм – на тези, които имат ръце; ападни – тези, които са лишени от крака; чату-падм – на тези, които имат четири крака; пхалгӯни – тези, които са слаби; татра – там; махатм – на силните; джӣва – живото същество; джӣвася – на живото същество; джӣванам – препитание.
Тези, които нямат ръце, стават лесна плячка за ония, които имат; лишените от крака са плячка за четирикраките. Слабите служат за храна на силните. Общият закон гласи, че всяко живо същество е храна за друго.
Законът за оцеляване в борбата за съществуване е установен от върховната воля и никой не може да го избегне, колкото и да се старае. Живите същества, които против волята на Върховното същество са дошли в материалния свят, са управлявани от висшата сила, наречена м-шакти. Тя е упълномощен представител на Бога. Тази даивӣ м е призвана да причинява на живите същества три вида страдания. Тук се обяснява единият от тях – слабите служат за храна на силните. Никой не е достатъчно силен, за да се защити от нападенията на по-силните от него. По волята на Бога съществува разделение между живите същества на слаби, силни и най-силни. Няма смисъл да се тъгува, ако тигърът е изял някое по-слабо животно, дори и човек, защото такъв е законът на Върховния Бог. Но освен този закон, според който човешките същества трябва да живеят за сметка на други живи същества, съществува и законът на здравия разум, според който човек трябва да се подчинява на законите на писанията. Останалите животни не са в състояние да правят това. Целта на човешкия живот е да се постигне себепознание, затова хората не трябва да ядат нищо, което не е било предложено първо на Бога. Богът приема от преданите си всякакви ястия, приготвени от зеленчуци, плодове, зеленина и зърно. На Бога могат да се предлагат плодове, зеленина и мляко в различни съчетания. След като Той приеме храната, преданите могат да опитат прасда, благодарение на който постепенно намаляват страданията в борбата за съществуване. Това се потвърждава в Бхагавад-гӣт (9.26). Дори тези, които ядат месо, могат да предлагат храната си, но не на самия Бог, а на някой от представителите му с определени религиозни ритуали. Наставленията на писанията са дадени не за да поощряват месоядството, а за да го ограничават с помощта на регулиращи принципи.
Всяко живо същество служи за храна на други, по-силни от него живи същества. Няма смисъл човек да се тревожи за препитанието си – навсякъде има живи същества и на нито едно от тях не му липсва храна. Нрада посъветвал Махрджа Юдхихира да не се безпокои, че чичовците му ще гладуват, защото те биха могли да се хранят с растенията, които растат в джунглите като прасда на Бога, и така да поемат пътя на освобождението.
Експлоатацията на слабите живи същества от по-силните е естествен закон на съществуването. Във всички царства на живите същества е налице този опит да бъдат погълнати по-слабите. Тази тенденция в условията на материалния свят не може да се ограничи с никакви изкуствени средства. Това може да се постигне, когато у човешкото същество се пробудят духовни усещания чрез следването на духовни правила. Духовните регулиращи принципи не позволяват на хората да убиват по-слабите животни и същевременно да учат другите на мирно съвместно съществуване. Ако хората не искат да живеят в мир с животните, как могат да очакват мир в човешкото общество? Затова слепите предводители на човешката общност трябва да разберат Върховното същество и след това да пренесат в живота идеята за царството на Бога. Божието царство, Рма-рджя, не може да се достигне, ако в умовете на хората по целия свят не се пробуди съзнанието за Бога.