ТЕКСТ 58

Гндхрӣ била жена, която притежавала съвършени добродетели и следвала съпруга си през целия му живот, затова когато видяла как той изгаря заедно със сламената колиба в огъня на мистичната йога, тя изпаднала в отчаяние. Гндхрӣ напуснала дома си след смъртта на стоте си сина, а сега в гората гледала как в пламъците гори обичният ѝ съпруг. Тя се почувствала съвсем самотна, затова влязла в огъня и последвала съпруга си в смъртта му. Церемонията, при която добродетелната жена влиза в огъня, в който гори мъртвото тяло на съпруга ѝ, се нарича сатӣ. Смята се, че по този начин жената постига съвършенство. По-късно вече този обред се превърна в недостойно престъпление, защото жените бяха насилвани да го извършват въпреки нежеланието си. В тази епоха на деградация никоя жена не може да извърши тази церемония така съвършено, както достойната Гндхрӣ и другите жени от отминалите епохи. За такава достойна съпруга като Гндхрӣ болката от раздялата със съпруга е много по-изгаряща от истинския огън. Такива жени са способни да извършат церемонията сатӣ доброволно; за това не е нужно престъпно насилие. Когато церемонията се превърна във формалност и жените бяха насилвани да я изпълняват, тя стана наистина престъпление и трябваше да бъде забранена със закон. Предсказанието на Нрада Муни накарало Махрджа Юдхихира да се откаже от намерението си да търси овдовялата си леля.