ТЕКСТ 59
видурас ту тад шчаря
нишмя куру-нандана
хара-шока-ютас тасмд
гант тӣртха-ниевака
видура – Видура също; ту – но; тат – това произшествие; шчарям – удивително; нишмя – виждайки; куру-нандана – о, сине на династията Куру; хара – радост; шока – скръб; юта – обзет от; тасмт – от това място; гант – ще замине; тӣртха – място за поклонение; ниевака – за да повдигне духа си.
Обзет едновременно от радост и от скръб, Видура ще напусне святото място.
Видура с удивление наблюдавал как брат му Дхтарра напуска този свят по толкова необикновен начин, като освободен йогӣ, въпреки че през целия си живот е бил материалист. Естествено Дхтарра постигнал желаната цел в живота само благодарение на Видура, затова Видура много се зарадвал, когато узнал всичко това. Но той същевременно съжалявал, че не успял да превърне брат си в чист предан. Това не станало заради враждебното отношение на Дхтарра към Павите, които били предани на Бога. Оскърбленията, нанесени в нозете на ваиавите, са по-опасни от оскърбленията в лотосовите нозе на Бога. Несъмнено Видура много щедро дарил с милостта си брат си Дхтарра, който живеел като заклет материалист. Но плодовете, които донесла тази милост, зависели в крайна сметка от волята на Върховния Бог, изразена в живота на Дхтарра. Затова Дхтарра постигнал само освобождение; до преданото служене може да се издигне само този, който многократно е достигал тази позиция. Видура, разбира се, много скърбял за смъртта на брат си и на съпругата му и единственият лек за това страдание било да отиде на поклонение. Така че Махрджа Юдхихира не можел да върне и Видура, единствения си останал жив чичо.