ТЕКСТ 7
та бхуктаванта вишрнтам
сӣна сукхам сане
прашраванато рдж
прха те ча шватм
там – него (Видура); бхуктавантам – след обилното угощение; вишрнтам – и след като си почина; сӣнам – седна; сукхам сане – на удобно място; прашрая-аваната – по природа много благороден и кротък; рдж – цар Юдхихира; прха – започна да говори; тем ча – и от тях; шватм – чут.
След обилното угощение и почивката Видура бе настанен удобно. Тогава царят започна да му говори и всички, които бяха там, се заслушаха.
Цар Юдхихира умеел да посреща добре, включително и собствените си роднини. Всички близки поздравили Видура и разменили с него прегръдки и поклони. След това той се изкъпал, в негова чест бил даден великолепен обяд, а после го отвели да си почине. След това царят му предложил удобно място за сядане и заговорил с него за всичко, което се било случило в семейството и по света въобще. Така трябва да се посреща любимият приятел, дори и врагът. Според нравствените норми, следвани в Индия, човек трябва да посреща добре дори врага си, ако той дойде в дома му. Докато е гост, врагът не трябва да чувства никаква заплаха за живота си. Врагът винаги се бои от противника си, но когато отива в дома му, не трябва да чувства страх. Това означава, че всеки, който е дошъл като гост, трябва да бъде смятан за роднина. А това се отнася с още по-голяма сила за такъв близък като Видура, който бил доброжелател на целия род. И така, Юдхихира Махрджа заговорил пред всички роднини.