ТЕКСТ 8

След ранната смърт на Пу по-възрастните членове на рода, най-вече Бхӣш̣мадева и Махтм Видура, с любов се грижели за невръстните му деца и за вдовицата му. Видура бил много благосклонен към Павите, защото те се намирали в особено политическо положение. Дхтарра също полагал грижи за малките деца на Махрджа Пу, но бил замесен в интригите, които целели отстраняването на потомците на Пу, и искал да издигне на трона собствените си синове. Махтм Видура научил за кроежите на Дхтарра и съмишлениците му и макар че бил верен слуга на по-големия си брат (Дхтарра), не харесал политическите му амбиции, които защитавали интересите само на неговите синове. Видура с голямо внимание се грижел за закрилата на Павите и на овдовялата им майка. Затова той бил някак си пристрастен към Павите и ги предпочитал пред синовете на Дхтарра, макар че самият не виждал разлика в отношението си към тях. Той обичал по равно и двата враждуващи лагера, на които се били разделили племенниците му; той винаги упреквал Дурьодхана за интригите, които плетял зад гърба на братовчедите си. Видура постоянно укорявал по-големия си брат, че поощрява синовете си, но в същото време самият той винаги бил готов да защити Павите. Тези действия на Видура на фона на дворцовите интриги го утвърдили като благодетел на Павите. Махрджа Юдхихира споменавал точно тези минали събития, случили се преди Видура да напусне дома си и да поеме дългото пътуване из местата на поклонение. Махрджа Юдхихира припомнил, че Видура продължил да бъде мил и благосклонен към порасналите си племенници дори след голямото нещастие за рода – битката при Курукетра.

Преди битката при Курукетра Дхтарра тихомълком се стремял да унищожи племенниците си, затова поръчал на Пурочана да построи къща във Вравата. Щом строежът бил завършен, Дхтарра изразил желание да изпрати за известно време там семейството на брат си. Когато в присъствието на всички членове на рода Павите се готвели да заминат, Видура съумял да им разкрие зловещите намерения на Дхтарра. Това е описано в Махбхрата (ди-парва, 114). Той им намекнал: „Оръжието, което не е направено от стомана или от друг материал, също може да бъде толкова остро, че да убива врагове. Този, който знае това, никога няма да бъде убит“. Така той дал да се разбере, че във Вравата се готви покушение срещу Павите, и предупредил Юдхихира да бъдат много предпазливи в новия си дворец. Освен това Видура загатнал за пожар, като казал, че огънят не може да унищожи душата, обаче може да изпепели материалното тяло. Но този, който защити душата, ще оживее. Кунтӣ не разбрала този неясен, пълен с недомлъвки разговор между Видура и Юдхихира и когато помолила сина си да ѝ открие смисъла на казаното, той отговорил, че от думите на Видура става ясно, че в къщата, в която ще живеят, ги заплашва пожар. По-късно Видура дошъл при Павите с изменена до неузнаваемост външност и им казал, че човекът, който отговаря за домакинството, ще запали къщата на четиринайсетия ден след пълнолуние. Това било замислено от Дхтарра; Павите лесно можели да загинат заедно с майка си. След предупреждението на Видура Павите избягали през един подземен проход, така че Дхтарра не могъл да научи за бягството им. След пожара Кауравите били толкова сигурни в смъртта на Павите, че Дхтаршра със задоволство извършил посмъртните обреди. По време на траура всички в двореца били съкрушени, с изключение на Видура, който знаел, че Павите са се укрили някъде здрави и читави. Изпитанията от този вид били безброй и всеки път Видура защитавал Павите и се опитвал да осуети подлите кроежи на брат си Дхтарра. Той винаги бил загрижен за Павите, както птицата пази с криле малките си.