ТЕКСТ 2
вятӣт катичин мсс
тад нт тато 'рджуна
дадарша гхора-рӯпи
нимиттни курӯдваха
вятӣт – след изминаването; катичит – няколко; мс – месеца; тад – в това време; на т – не се връщаше; тата – оттам; арджуна – Арджуна; дадарша – наблюдаваше; гхора – страшни; рӯпи – явления; нимиттни – различни причини; куру-удваха – Махрджа Юдхихира.
Изминаха няколко месеца, а Арджуна не се завръщаше. В това време Махрджа Юдхихира гледаше как започват да се появяват страшни знамения, предсказващи нещо недобро.
Бог Шрӣ Ка, Върховната Божествена Личност, е ад инфинитум, безкрайно по-могъщ от слънцето – най-могъщото нещо, което познаваме. По време на едно негово вдишване и издишване се създават и унищожават милиони и милиарди слънца. В материалния свят слънцето е източникът на всичко, което се създава, също и на цялата материална енергия и само благодарение на него имаме всичко, което ни е необходимо за живот. Затова когато Богът бил на Земята, благодарение на личното му присъствие всичко, което е необходимо, за да живеят хората в мир и благоденствие, и особено религията и знанието, било проявено в пълна степен, както благодарение на сияйното слънце всичко се облива в светлина. Махрджа Юдхихира започнал да забелязва някои смущаващи явления в царството си и много се разтревожил за Арджуна, който вече дълго време отсъствал. Царят не знаел дали в Дврак всичко е наред. Той предчувствал, че Бог Ка вече е напуснал Земята, иначе нямало да се явяват такива страшни знамения.