ТЕКСТ 34

Тук Богът е описан като бхагавн, говинда, брахмая и бхакта-ватсала. Той е бхагавн сваям, изначалната Върховна Божествена Личност, изпълнена с всички богатства, сила, знание, красота, слава и отречение. Никой не е равен на него и никой не го превъзхожда. Той е Говинда, защото доставя удоволствие на кравите и на сетивата. Тези, които са пречистили сетивата си чрез предано служене на Бога, наистина могат да му служат и да изпитват по този начин с чистите си сетива трансцендентално удоволствие. Само замърсените обусловени живи същества не могат да получат от сетивата си никакво удоволствие и заблудени от неистинското сетивно наслаждение, стават техни слуги. Човек се нуждае от закрилата на Бога, това е за негово собствено добро. Богът е защитник на кравите и покровител на брахминската култура. Общество, в което не се покровителстват кравите и брахминската култура, не е под закрилата на Бога, както затворниците се намират не под покровителството на царя, а под надзора на строгите му представители. Ако не се защитават кравите и сред членовете на обществото (или поне сред част от тях) не се развиват брахмински качества, човешката цивилизация не може да процъфтява. С помощта на брахминската култура, развивайки природно заложените у него качества от проявлението на доброто (честност, уравновесеност, контрол над сетивата, търпение, простота, обширни познания, трансцендентално знание и твърда вяра във ведическата мъдрост), човек може да стане брхмаа и да види Бога в истинската му същност. А след като се издигне над брахминското съвършенство, той трябва да стане предан, за да може да спечели любовта на Бога, която се проявява по различен начин в зависимост от ролята, която Богът приема: на негов собственик, господар, приятел, син или любим. Човек не може да постигне равнището, на което е обект на трансценденталната привързаност на Бога, ако не е развил брахминските качества, които изброихме. Брхмаите печелят Бога с истинските си качества, а не с фалшивата си гордост. Тези, които притежават качества, по-низши от брахминските, не могат да имат с Бога никакви взаимоотношения, както от суровата пръст не може да се запали огън, а само от дърво, макар че между пръстта и дървото има връзка. Тъй като Богът е съвършен сам по себе си, нямало съмнение за благоденствието му и затова Махрджа Юдхихира не попитал за него. Той попитал само за Дврак Пурӣ – града, в който Богът живеел и където се събирали благочестиви хора. Богът отива само там, където се събират благочестиви хора, и се наслаждава, когато те славят Върховната Истина. Махрджа Юдхихира с нетърпение очаквал да научи за благочестивите хора в град Дврак и за добрите им дела.