ТЕКСТ 38
яд бху-дабхюдануджӣвино
яду-правӣр хй акутобха муху
адхикрамантй агхрибхир хт балт
сабх судхарм сура-саттамочитм
ят – чиито; бху-даа – ръце; абхюдая – повлиян от; ануджӣвина – вечно живи; яду – потомците на династията Яду; правӣр – велики герои; хи акутобха – лишени от всякакъв страх; муху – постоянно; адхикраманти – обхождайки; агхрибхи – пеша; хтм – донесена; балт – насила; сабхм – сграда за съвещания; судхармм – Судхарм; сура-сат-тама – най-добър сред полубоговете; учитм – заслужавайки.
Защитавани от ръцете на Бог Шрӣ Ка, великите герои на династията Яду никога не се страхуват. Затова стъпките им могат да се чуят в Судхарм, сградата за съвещания, която заслужаваха най-издигнатите полубогове, но която им бе отнета.
Богът защитава от всички опасности тези, които му служат лично. Те се наслаждават на най-доброто, дори и да се наложи то да бъде спечелено със сила. Богът се отнася еднакво към всички живи същества, но е пристрастен и много привързан към чистите си предани. Надарен с най-големите блага на материалния свят, град Дврак процъфтявал. Сградата на Парламента трябва да съответства на величието на държавата. Сградата за съвещания на райските планети се наричала Судхарм и отговаряла на славата на най-издигнатите полубогове. Такава сграда не може да съществува на Земята, защото човешките същества не са в състояние да я построят, колкото и напреднала да е държавата им в материално отношение. Но когато Бог Ка бил на Земята, потомците на рода Яду със сила превзели небесната сграда и я донесли на Земята, в град Дврак. Те си позволили да употребят сила, защото били сигурни в милостта и протекцията на Върховния Бог Ка. Иначе казано, чистите предани носят на Бога всичко най-хубаво от цялата вселена. Потомците на династията Яду осигурили на Бог Ка всички удобства и блага, които могат да се намерят във вселената, и в замяна били освободени от страх и защитени от всякакви опасности.
Обусловената душа, която се намира в плен на забравата, е изпълнена с всякакви страхове. Но освободените души никога не изпитват страх, както малките деца не се боят от никого, защото изцяло са се предали на милостта на бащите си. Страхът на живото същество е един вид илюзия, възникваща когато то е потънало в сън, когато е забравило вечната си връзка с Бога. Както се казва в Бхагавад-гӣт (2.20), живото същество е безсмъртно – нима тогава има причина да се страхува? Човек може да се бои от тигъра, който вижда в съня си, но този, който е буден до него, не вижда никакъв тигър. И за спящия, и за будния тигърът е нереален, защото не съществува наистина, но човекът, потънал в забравата на съня, се бои, докато другият, който помни истинското си положение, не изпитва никакъв страх. Потомците на династията Яду напълно се били пробудили за служене на Бога, затова не се бояли от никакви „тигри“. Дори и да се появял тигър, Богът бил готов да ги защити.