ТЕКСТ 13
татраива ме вихарато бхуджа-даа-югма
гӣва-лакаам арти-вадхя дев
сендр шрит яд-анубхвитам джамӣха
тенхам адя муита пуруеа бхӯмн
татра – на тази райска планета; ева – несъмнено; ме – аз самият; вихарата – докато бях гост; бхуджа-даа-югмам – и двете ми ръце; гӣва – лъкът на име Гӣва; лакаам – знак; арти – демонът на име Нивтакавача; вадхя – за убиването; дев – всички полубогове; са – заедно с; индр – небесният цар Индра; шрит – приели убежище при; ят – чрез чието; анубхвитам – бе възможно да бъда силен; джамӣха – о, потомъко на цар Аджамӣха; тена – чрез него; ахам – аз; адя – в настоящия момент; муита – лишен от; пуруеа – личността; бхӯмн – върховна.
Докато гостувах за няколко дни в райските планети, Индрадева и всички небесни полубогове потърсиха покровителството на ръцете ми, прочути с лъка Гӣва; те ме помолиха да убия демона на име Нивтакавача. О, царю, потомъко на Аджамӣха, сега съм отделен от Върховната Божествена Личност, благодарение на чието могъщество бях толкова силен.
Небесните полубогове несъмнено са по-интелигентни, по-могъщи и по-красиви и въпреки това трябвало да потърсят помощта на Арджуна заради лъка му Гӣва, който по милостта на Бог Шрӣ Ка съдържал особена сила. Богът е всемогъщ и благодарение на милостта му чистите му предани могат да бъдат толкова могъщи, колкото Той пожелае; а това могъщество е безгранично. Но когато Богът отдръпне силата си от някого, по негова воля той става напълно безпомощен.