No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТОВЕ 22 – 23

рджас тванупн
сухд на сухт-пуре

випра-шпа-вимӯхн
нигхнат муибхир митха

вруӣ мадир пӣтв
мадонматхита-четасм

аджнатм ивньоня
чату-пачвашеит

рджан – о, царю; тва – от теб; анупнм – тъй като попита; сухдм – на приятелите и роднините; на – нашите; сухт-пуре – в град Дврак; випрабрхмаите; шпа – заради проклятието на; вимӯхнм – на оглупелите; нигхнатм – на убитите; муибхи – с тояги; митха – между себе си; вруӣм – ферментирал ориз; мадирм – вино; пӣтв – пили; мада-унматхита – пияни; четасм – в такова състояние на ума; аджнатм – неразпознати; ива – като; аньоням – един друг; чату – четири; пача – пет; авашеит – сега са останали.

О, царю, щом ме питаш как са приятелите и роднините ни в Дврак, ще ти кажа, че всички бяха прокълнати от брхмаите, в резултат на което се напиха с вино от прокиснал ориз и започнаха да се бият помежду си с тояги, без дори да могат да се разпознаят. Сега с изключение на четирима-петима всички са мъртви.

« Previous Next »