ТЕКСТ 27

Тук Арджуна говори за наставленията на Бхагавад-гӣт, които Богът му предал на бойното поле Курукетра. Богът оставил след себе си наставленията на Бхагавад-гӣт заради благото не само на Арджуна, но и на всички времена и земи. Бхагавад-гӣт, изговорена от Върховната Божествена Личност, е същината на цялата ведическа мъдрост. Самият Бог я е изложил прекрасно за тези, които нямат време да изучат необятната ведическа литература – Упаниадите, Пурите и Веднта сӯтра. Тя е включена във великия исторически епос Махбхрата, предназначен специално за по-неинтелигентните хора – жените, работниците и недостойните потомци на брхмаи, катрии и висши слоеве вайши. Проблемът, който възникнал в сърцето на Арджуна на бойното поле Курукетра, бил разрешен от наставленията на Бхагавад-гӣт. Когато Богът се скрил от погледа на земните хора, Арджуна трябвало открито да посрещне загубата на силата и на издигнатото си положение. И той отново се обърнал към великото учение на Бхагавад-гӣт, за да покаже на всички, че могат да се обърнат към Бхагавад-гӣт и в най-трудните мигове, и то не само за да облекчат сърдечните си страдания, но и за да намерят изход от трудностите, които в часове на изпитания могат да доведат човека до отчаяние.

Милостивият Бог оставил след себе си великото учение на Бхагавад-гӣт, за да може човекът да получава наставления от Бога дори когато Той вече е невидим за материалните очи. Материалните сетива не могат да възприемат Върховния Бог, но чрез непроницаемата си енергия Той може да се въплъти, като използва за това материята, която също е една от формите на проявената му енергия, и така обусловените души да могат да го възприемат със сетивата си. Затова Бхагавад-гӣт и всички останали автентични писания, които са звукови изображения на Бога, също са негови инкарнации. Между звуковото изображение на Бога и самия Бог няма разлика. От Бхагавад-гӣт, която Арджуна получил в личното си общуване с Бога, човек може да извлече същата полза.

Вярващите хора, които желаят да се освободят от клопката на материалното битие, могат да се възползват от Бхагавад-гӣт. Именно затова Богът дал наставления на Арджуна, като че ли той се нуждаел от тях. В Бхагавад-гӣт са очертани пет основни съставни части на знанието, отнасящи се до: 1) Върховния Бог, 2) живото същество, 3) природата, 4) времето и пространството и 5) процеса на дейността. От тях Върховният Бог и живото същество са еднакви в качествено отношение. Разликата между тези две може да се разглежда като разлика между цялото и неотделимата от него частица. Природата представлява безжизнена неподвижна материя, в която се проявяват взаимодействията на трите различни проявления, а за вечното време и безкрайното пространство се смята, че се намират отвъд съществуването на материалната природа. Дейностите на живото същество се определят от различните му наклонности и могат да продължават да го държат в плен при материалната енергия или да го освободят от нея. В Бхагавад-гӣт тези въпроси са изложени съвсем накратко, но в Шрӣмад Бхгаватам са разгледани по-подробно, така че човек да получи още по-голямо просветление. От тези пет понятия Върховният Бог, живото същество, природата и времето и пространството са вечни, но живото същество, природата и времето се намират под ръководството на Върховния Бог, който е абсолютен и не е зависим от ничия друга власт. Върховният Бог е върховният повелител. Не може да се проследи кога са започнали материалните дейности на живото същество, но те могат да се пречистят и да се превърнат в духовни дейности. По този начин може да се сложи край на материалните по качество последствия, които ги съпровождат. Както Богът, така и живите същества притежават съзнание и усещане за собствена индивидуалност – те възприемат себе си като жизнена сила. Но живите същества, които са обусловени от материалната енергия, наречена махат-таттва, погрешно смятат, че са различни от Бога. Цялата ведическа мъдрост е насочена към изкореняването на тези погрешни представи, към освобождаване на живото същество от заблудата на отъждествяването с материята. Когато чрез знанието и отречението тази илюзия се разпръсне, живите същества могат да поемат отговорността за постъпките и за наслаждението си. Чувството за наслаждение, което изпитва Богът, е истинско, а у живото същество то е само нещо като неизпълнено желание. Тази разлика в съзнанието отличава личността на Бога от личността на живото същество. Между Бога и живото същество няма никакви други разлики. Следователно живото същество винаги е равно на Бога и едновременно с това се различава от него. Цялото учение на Бхагавад-гӣт се гради на този принцип.

В Бхагавад-гӣт Богът и живите същества са описани като сантана (вечни). Обителта на Бога, която се намира далеч отвъд материалното небе, също е наречена сантана. Живите същества могат да получат достъп до битието на Бога (сантана) и процесът, който може да им помогне да постигнат Божията обител, където се проявяват свободните дейности на душата, се нарича сантана дхарма. Но човек не може да постигне вечната обител на Бога, без да се е освободил от погрешните представи, свързани с материалното отъждествяване. Бхагавад-гӣт дава ключа към достигането на това съвършено равнище. Методът за освобождение от погрешните схващания се нарича по различен начин в различните стадии: плодоносни дейности, емпирична философия и предано служене – докато не се стигне до равнището на трансценденталното познание. Това трансцендентално себепознание се постига, когато гореспоменатите елементи се свържат с Бога. Предписаните във Ведите задължения на човешките същества постепенно могат да пречистят греховния ум на обусловените души и да ги издигнат до равнището на знанието. Това чисто стъпало, на което знанието е овладяно, е основа на преданото служене на Бога. Докато човек търси разрешение на проблемите в живота, знанието му се нарича гна, или пречистено знание, но когато осъзнае кое е истинското разрешение, той се установява в предано служене на Бога. Още от самото начало Бхагавад-гӣт се обръща към проблемите на живота, като описва отликите на душата от материалните елементи и доказва убедително и обосновано, че душата е неразрушима във всички обстоятелства, а външната материална обвивка – тялото и умът – се променя с началото на всеки нов стадий от изпълненото със страдания материално съществуване. И така, цел на Бхагавад-гӣт е да сложи край на всички страдания, затова Арджуна потърсил спасение в това велико знание, изложено по време на битката при Курукетра.