No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 28

сӯта увча
ева чинтаято джио
ка-пда-сарорухам

саухрдентигхена
шнтсӣд вимал мати

сӯта увча – Сӯта Госвмӣ каза; евам – така; чинтаята – докато мислеше за наставленията; джио – на Върховната Божествена Личност; ка-пда – нозете на Ка; сарорухам – наподобяващи лотоси; саухрдена – заради близкото приятелство; ати-гхена – в голяма близост; шнт – успокоен; сӣт – стана; вимал – без най-малка следа от материални замърсявания; мати – ум.

Сӯта Госвмӣ каза: Потънал в размисъл за наставленията на Бога, които му бяха дадени заради голямото приятелство между тях двамата, мислейки за лотосовите нозе на Бога, Арджуна успокои ума си и го освободи от всички материални замърсявания.

Богът е абсолютен, затова задълбочените размишления за него не се различават от транса в йога. Богът не се различава от името си, формата си, качествата, забавленията, обкръжението и особените си дейности. Арджуна се замислил за наставленията, които Богът му дал на бойното поле Курукетра. Само тези наставления можели да изтрият от ума му следите от материалните замърсявания. Богът е като слънцето – при появяването му мракът, невежеството, незабавно се разпръсква. Щом Богът се появи в ума на предания, материалните последици от страданието веднага изчезват. Бог Чайтаня препоръчва човек постоянно да възпява името на Бога, за да може да се предпази от всички замърсявания на материалния свят. Несъмнено чувството на раздяла с Бога е много болезнено за предания, но понеже е свързано с Ка, то има особено трансцендентално въздействие и успокоява сърцето. Това чувство на раздяла също е извор на трансцендентално блаженство и няма нищо общо с материално замърсеното чувство на раздяла.

« Previous Next »