ТЕКСТ 29
всудевгхрй-анудхна-
парибхита-рахас
бхакт нирматхитшеа-
кая-дхиао 'рджуна
всудева-агхри – лотосовите нозе на Бога; анудхна – като непрекъснато си спомняше; парибхита – разшири; рахас – с голяма скорост; бхакт – с преданост; нирматхита – спадна; ашеа – безкрайно; кая – сила; дхиаа – схващане; арджуна – Арджуна.
Арджуна не можеше да забрави лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка, затова предаността му бързо укрепна и в резултат на това от мислите му изчезнаха всички нежелани неща.
Възникващите в ума материални желания са отпадъците на материалното замърсяване. Заради това замърсяване живото същество се сблъсква с толкова много желани и нежелани неща, които препятстват самото съществуване на духовната същност. Живот след живот обусловената душа попада в капана на толкова приятни и неприятни неща, всички от които – илюзорни и временни. Те се натрупват благодарение на реакциите ни спрямо материалните желания, но когато с помощта на преданото служене започнем да общуваме с трансценденталния Бог чрез разнообразните му енергии, всички материални желания се разкриват пред нас в най-отвратителния си вид и интелигентността ни се успокоява, връщайки се в истинското си положение. Веднага щом Арджуна насочил вниманието си към наставленията на Бога, дадени в Бхагавад-гӣт, се проявило естественото му състояние на вечно общуване с Бога и той се почувствал освободен от всички материални замърсявания.