ТЕКСТ 30
гӣта бхагават гна
ят тат сагрма-мӯрдхани
кла-карма-тамо-руддха
пунар адхягамат прабху
гӣтам – получил наставления; бхагават – от Божествената Личност; гнам – трансцендентално знание; ят – което; тат – това; сагрма-мӯрдхани – по средата на битката; кла-карма – време и действия; тама-руддхам – обвит от този мрак; пуна адхягамат – отново ги възстанови; прабху – господар на сетивата си.
Като че ли заради забавленията и дейностите на Бога и заради отсъствието му Арджуна бе забравил наставленията, оставени от Божествената Личност. Но всъщност това не беше вярно. Той отново стана господар на сетивата си.
Силата на вечното време потапя обусловената душа в плодоносните дейности. Но когато Върховният Бог идва на Земята в някоя от инкарнациите си, Той не е под влиянието на кла, материалната представа за минало, сегашно и бъдеще. Дейностите на Бога са вечни и са проявление на вътрешната му енергия (тма-м). Всички забавления или дейности на Бога имат духовна същност, но обикновените хора ги виждат на нивото на материалните дейности. Външно изглеждало, че Арджуна и Богът, както и противниците им, се сражавали в битката при Курукетра, но в действителност Богът изпълнявал мисията на идването си и общувал с вечния си приятел Арджуна. Следователно материалните наглед дейности, които извършвал Арджуна, не го лишили от трансценденталното му положение, а напротив, възстановили в съзнанието му песните на Бога, каквито самият Той ги бил изпял. В Бхагавад-гӣт (18.65) Богът уверява, че човек непременно ще възстанови у себе си това съзнание:
ман-ман бхава мад-бхакто
мад-джӣ м намаскуру
мм еваиш̣яси сатя те
пратиджне прийо 'си ме
Човек винаги трябва да мисли за Бога; умът никога не трябва да забравя Бога. Човек трябва да стане предан на Бога и да му отдава почитанията си. Този, който живее по такъв начин, ще получи благословията на Бога, защото е приел подслон в лотосовите му нозе. В тази вечна истина няма никакво съмнение. Арджуна бил доверен приятел на Бога и затова Той му открил тази тайна.
Арджуна нямал желание да се сражава с роднините си, но се сражавал заради мисията на Бога. Той постоянно се занимавал само с изпълнението на мисията му, затова след заминаването на Бога запазил трансценденталното си положение, въпреки че външно изглеждало, че е забравил всички наставления на Бхагавад-гӣт. Следователно човек трябва да подчини дейностите си на мисията на Бога – тогава със сигурност ще се върне вкъщи, обратно при него. Това е най-висшето съвършенство на живота.