ТЕКСТ 34
яхарад бхуво бхра
т тану виджахв аджа
каака каакенева
двая чпӣшиту самам
я – това, чрез което; ахарат – отне; бхува – на света; бхрам – бреме; тм – това; танум – тяло; виджахау – напуснаха; аджа – нероденият; каакам – трън; каакена – с трън; ива – като; дваям – и двата; ча – също; апи – въпреки че; ӣшиту – управлявайки; самам – еднакви.
Върховният нероден, Бог Шрӣ Ка, принуди потомците на династията Яду да напуснат телата си и така облекчи бремето, легнало върху Земята. Това приличаше на вадене на трън с помощта на друг трън, макар че за този, който прави това, и двата тръна са еднакви.
Шрӣла Вишвантха Чакравартӣ хкура изказва предположението, че Шаунака и другите и в Наимишрая, които слушали Шрӣмад Бхгаватам от Сӯта Госвмӣ, се огорчили, когато научили, че давите умрели в безумието на пиянството. За да ги утеши в тази болка, Сӯта Госвмӣ ги уверил, че самият Бог е накарал потомците на династията Яду да напуснат телата си, за да облекчат с това бремето, легнало върху Земята. Богът и вечните му придружители се появяват на Земята, за да помогнат на управляващите полубогове да отстранят свръхтовара, който тегне върху нея. Затова Богът наредил на някои от приближените си полубогове да се родят в рода Яду и да служат на великата му мисия. Когато мисията била изпълнена, по волята на Бога полубоговете напуснали материалните си тела, като се избили помежду си в безумието на пиянството. Полубоговете обикновено пият сома-раса, така че алкохолът и пиянството не били нещо непознато за тях. Понякога влечението им към опияняващите средства им създавало големи неприятности. Веднъж синовете на Кувера си навлекли гнева на Нрада, защото били пияни, но по-късно по милостта на Бог Шрӣ Ка възвърнали първоначалния си образ. Тази история можем да намерим в Десета песен. Върховният Бог гледа еднакво и на асурите, и на полубоговете, но полубоговете му се подчиняват, а асурите се обявяват срещу него. Затова аналогията с тръна, който се вади с помощта на друг трън, е съвсем подходяща. Единият трън се е впил в крака на Бога и го безпокои, а другият прави услуга на Бога, като отстранява причинителя на болката. И така, макар че всяко живо същество е неотделима от Бога частица, тези, които безпокоят Бога, се наричат асури, а тези, които доброволно му служат, се наричат деватӣ, полубогове. В материалния свят деватӣте и асурите постоянно враждуват и Богът винаги спасява деватӣте от ръцете на асурите. Но и едните, и другите са подчинени на Бога. Светът е изпълнен с живи същества, които принадлежат към един от двата вида. Мисията на Бога е да закриля деватӣте и да унищожава асурите, когато това се наложи, за доброто както на едните, така и на другите.