ТЕКСТ 38

Цялата обградена от морета земна повърхност се намирала под властта на царя на Хастинпура. Махрджа Юдхихира сам научил внука си Махрджа Парӣкит, който също притежавал всички необходими качества, на тънкостите на държавното управление и на това, какъв е дългът на царя към поданиците. Така преди Махрджа Юдхихира да се върне обратно при Бога, на престола се възкачил Парӣкит. Думата винайинам се отнася до Махрджа Парӣкит и заслужава особеното ни внимание. Защо царят на Хастинпура, поне до времето на Махрджа Парӣкит, бил приеман за император на света? – Единствената причина била, че благодарение на справедливото управление на императора хората на земята били щастливи. Поданиците били щастливи, защото даровете на природата били изобилни – зърно, плодове, мляко, лечебни билки, скъпоценни камъни, минерали – всичко, от което те имали нужда. Хората били освободени дори от телесните страдания, от безпокойствата на ума и от неприятностите, причинявани от природните явления и от другите живи същества. Те не негодували, защото били щастливи, въпреки че понякога от политически съображения и желание за превъзходство между царете се водели сражения. Всички се подготвяли да достигнат най-висшата цел в живота, затова били достатъчно просветени, за да не се карат за глупости. Влиянието на епохата на Кали постепенно се отразило върху добрите качества и на царете, и на поданиците, в резултат от което се появило и напрежението в отношенията между управляващия и управляваните. Но дори и в тази епоха на неразбирателство между властници и поданици духовното благо и съзнанието за Бога могат да бъдат постигнати. И това е особеното преимущество на епохата.