ТЕКСТ 40
висджя татра тат сарва
дукӯла-валадикам
нирмамо нирахакра
сачхинншеа-бандхана
висджя – оставяйки; татра – всички тези; тат – това; сарвам – всичко; дукӯла – колан; валая-дикам – и гривни; нирмама – загубил интерес; нирахакра – непривързан; сачхинна – окончателно преряза; ашеа-бандхана – безкрайна привързаност.
Махрджа Юдхихира свали всичките си царски одежди, колани и накити и загуби всякакво влечение и привързаност към всичко.
За да може да стане спътник на Бога, човек непременно трябва да се пречисти от материалните замърсявания. Никой не може да стане придружител на Бога или да се върне при него, без да се е пречистил. Затова Махрджа Юдхихира незабавно презрял царския разкош и свалил царските си одежди и накити, за да стане духовно чист. Кая, набедреникът с цвят на шафран, който носят саннсӣте, показва липса на влечение към привлекателните светски дрехи. Затова царят, както подобавало, си сменил дрехите. Той загубил всякакъв интерес към царството и към семейството си и по този начин се освободил от всички материални замърсявания, или с други думи, от материалните обозначения. Хората обикновено са привързани към най-различни обозначения – обозначения, свързани със семейството, с обществото, с родината, с професията, с богатството, с общественото положение и още много други. Докато е привързан към тези обозначения, човек е покрит с материални замърсявания. Така наречените „водачи“ на съвременното общество са привързани към националното самосъзнание, без да знаят, че това неистинско съзнание е още едно обозначение за материално обусловената душа. За да стане достоен да се върне при Бога, човек трябва да преодолее тези отъждествявания. Глупците се прекланят пред хората, които умират със съзнание за националната си принадлежност, но тук за пример е даден Махрджа Юдхихира, царят, който се приготвил да напусне този свят без никакво национално самосъзнание. Въпреки това хората го помнят и днес, защото бил велик и благочестив цар, почти на равнището на Божествената Личност Шрӣ Рма. Понеже били управлявани от такива благочестиви царе, всички хора по земята били щастливи, а тези велики императори умеели да ръководят света.