ТЕКСТ 5

В Бхагавад-гӣт (10.41) Богът казва: „Знай, че всички съвършени, красиви и величествени творения са само частица от моето великолепие“. Следователно никой не може да притежава някакво могъщество, колкото и незначително да е то, ако Богът не му го даде. Когато Богът идва на Земята с постоянните си вечноосвободени спътници, Той не само показва божествената си енергия, но и дава на придружаващите го предани енергията, необходима за осъществяване мисията на появяването му. Пак в Бхагавад-гӣт (4.5) се казва, че Богът и вечните му придружители са идвали на Земята много пъти, но Богът помни тези си различни инкарнации, а спътниците му по неговата върховна воля ги забравят. Богът взема със себе си всичките си придружители и когато напуска Земята. Силата и енергията, с които бил надарен Арджуна, били необходими за изпълняването мисията на Бога. И когато целта била постигната, Арджуна бил лишен от изключителното си могъщество, защото необикновената сила, която удивлявала дори небесните обитатели, вече не му била необходима и не можела да го върне вкъщи, обратно при Бога. Щом Богът може да дарява и да отнема могъществото дори на такъв велик предан като Арджуна или на полубоговете в рая, за обикновените живи същества, които не са нищо в сравнение с тези велики души, е просто смешно да се говори. Затова човек никога не трябва да се възгордява с могъществото, което е заел от Бога. Разумните хора се чувстват задължени на Бога за това, което им е дал, и използват силата си, за да му служат. Той винаги може да си вземе обратно тази мощ, затова най-доброто приложение на богатството и на силата е използването им в служене на Бога.