ТЕКСТ 16
сратхя-праада-севана-сакхя-даутя-
вӣрсаннугамана-ставана-прамн
снигдхеу пуу джагат-праати ча виор
бхакти кароти н-патиш чараравинде
сратхя – приел длъжност на колесничар; праада – поел ръководството на събранието за жертвоприношението Рджасӯя; севана – използвайки ума в непрекъснато служене на Бога; сакхя – да мислиш за Бога като за приятел; даутя – приел ролята на пратеник; вӣра-сана – приел длъжността на нощен стража, който държи изваден меч; анугамана – следвайки стъпките; ставана – отдаване на молитви; прамн – отдаване на почитания; снигдхеу – на тези, които се покоряват на Божията воля; пуу – на синовете на Пу; джагат – вселенски; праатим – този, на когото се подчиняват; ча – и; вио – на Виу; бхактим – преданост; кароти – прави; н-пати – царят; чараа-аравинде – в лотосовите му нозе.
Махрджа Парӣкит чу, че от безпричинна милост Бог Ка (Виу), на когото се подчиняват всички, служел по всякакъв начин на послушните синове на Пу, като приемал длъжността на колесничар, на ръководител на събрание, на пратеник, на приятел, на нощен стража и пр., в зависимост от желанията на Павите, подчинявайки им се като истински слуга, и им отдавал почитания сякаш бил по-млад от тях на години. Когато чу това, Махрджа Парӣкит бе обзет от преданост към лотосовите нозе на Бога.
За чистите предани като Павите Бог Ка е всичко. За Павите Той бил Върховният Бог, духовен учител, почитано Божество, водач, колесничар, приятел, слуга, пратеник и всичко, което можели да си представят. И Богът на свой ред отговарял на чувствата им. Чист предан, Махрджа Парӣкит можел да оцени трансценденталната размяна на чувства между Бога и преданите му и това накарало и него самия да се потопи в екстаза на взаимоотношенията с Бога. Човек може да постигне освобождение просто като оцени по достойнство взаимоотношенията между Бога и чистите му предани. Външно те изглеждат като обикновени човешки отношения, но този, който наистина ги разбере, веднага става достоен да се върне вкъщи, обратно при Бога. Павите били толкова покорни на Божията воля, че можели да пожертват цялата си жизнена сила, за да му служат. И благодарение на тази безкористна и чиста решителност те можели да разчитат на милостта на Бога във всяка форма, в която пожелаят.