ТЕКСТ 35
к в сахета вираха пуруоттамася
премвалока-ручира-смита-валгу-джалпаи
стхаиря самнам ахаран мадху-мнинӣн
ромотсаво мама яд-агхри-виакит
к – който; в – или; сахета – може да понесе; вирахам – раздяла; пуруа-уттамася – на Върховната Божествена Личност; према – любовен; авалока – поглед; ручира-смита – приятна усмивка; валгу-джалпаи – прочувствени обръщения; стхаирям – сдържаност; са-мнам – заедно със страстния гняв; ахарат – победи; мадху – любими; мнинӣнм – жени като Сатябхм; рома-утсава – коса, настръхнала от удоволствие; мама – моя; ят – чиито; агхри – нозе; виакит – белязани с.
Кой, кажи, ще може да изтърпи болката от раздялата с Върховната Божествена Личност? С лъчезарната си усмивка, от която струеше любов, с погледа си, пълен с нежност, със сърдечните си обръщения Той можеше да победи сдържаността и страстния гняв на Сатябхм и на останалите си любими. Когато Той вървеше по моята (земната) повърхност, аз се потапях в праха от лотосовите му нозе и се покривах с гъста трева, която приличаше на косми, настръхнали от удоволствие.
Понякога, когато напускал дома си, Богът се разделял с хилядите си царици, но що се отнася до Земята, Той винаги стъпвал по нея с лотосовите си нозе и затова раздялата му с нея била невъзможна. Когато Богът напуснал земната повърхност и се върнал в духовната си обител, Земята изпитвала от раздялата много по-остра и мъчителна болка.