ТЕКСТОВЕ 10 – 11

Когато диви животни сеят смут по селата или градовете, полицията или някой друг взема мерки да ги убие. По същия начин правителството е длъжно да убива на място всички вредители в обществото – крадци, убийци и злодеи. Същото наказание заслужават и убийците на животни, защото животните в държавата също се числят към прадж. Прадж означава „тези, които са се родили в дадена страна“ и в това число влизат както хората, така и животните. Всяко живо същество, което се е родило в страната, има естественото право на живот под закрилата на царя. Животните в джунглата също са подчинени на царя и също имат правото да живеят, а с още по-голяма сила това се отнася до домашните животни, каквито са кравите и биковете.

Всяко живо същество, което измъчва другите живи същества и им създава тревоги, е долна и низка твар, която царят веднага трябва да убие. Както убиват дивите животни, когато създават безпокойства, така всеки, който безсмислено убива или измъчва обитателите на джунглата или другите животни, веднага трябва да бъде наказан. Според законите на Върховния Бог всички живи същества са синове на Бога, независимо от формата, която са приели, и никой няма право да убива животно, ако това противоречи на природните закони. Тигърът има право да убие някое по-низше животно, за да се нахрани, но хората не могат да правят това. Такава е волята на Бога, който е постановил, че за да преживее, едно живо същество трябва да се храни с друго. Вегетарианците също живеят, като се хранят с други живи същества. И така, законът гласи, че човек трябва да живее, като се храни само с тези живи същества, които са отредени за него по волята на Бога. Според Ӣшопаниад човек трябва да живее според указанията на Бога, а не според прищевките си. Човек може да се изхранва с различните видове зърнени култури, плодове и мляко, дадени му от Бога, и с изключение на някои специални случаи, не се нуждае от животинска храна.

Заблуденият цар или държавен глава, макар и понякога да се представя за велик философ и голям учен, разрешава в държавата да се отварят кланици, без да знае, че с насилието над бедните животни разчиства пътя си към ада. Водачът на правителството винаги трябва да се грижи за безопасността на праджите – независимо дали са хора или животни – и да следи дали някъде някое живо същество не измъчва друго. Тези, които издевателстват над другите, трябва веднага да бъдат задържани и изпращани в царството на смъртта, както в дадения случай показва Махрджа Парӣкит.

Народното правителство, т.е. правителството, избирано от народа, не трябва да позволява да бъдат убивани невинни животни заради прищевките на глупави правителствени чиновници. Управляващите трябва да познават Божиите закони, изложени в свещените писания. Махрджа Парӣкит казва, че според тези закони безотговорният цар или правителствен глава рискува да загуби доброто си име, дълголетието си, силата си и накрая възможността да се издигне до по-добър живот, да постигне освобождение след смъртта си. Той е толкова глупав, че дори не вярва, че животът продължава и след смъртта.

Сега, когато пиша коментара върху тези стихове, пред очите ми е изявлението на един от известните съвременни политици, починал наскоро, който в завещанието си показва невежеството си по отношение на законите на Бога, за които говори Махрджа Парӣкит. Тези закони са били дотолкова непознати на въпросния политик, че той е могъл да напише: „Не вярвам в никакви подобни церемонии и да им се подчиня, дори и само формално, би било лицемерие и опит да заблудя както другите, така и себе си… Не изпитвам никакви религиозни чувства“.

Като съпоставим думите на този „велик“ политик от съвременната епоха с думите на Махрджа Парӣкит, ще открием огромната разлика. Махрджа Парӣкит бил благочестив цар, който следвал законите на писанията, докато съвременните политици се ръководят от собствените си убеждения и настроения. В крайна сметка всеки велик човек в материалния свят е обусловена душа. Овързан от главата до петите от въжетата на материалната природа, въпреки това той, обусловената душа, глупаво мисли, че е свободен и може да действа както сам пожелае. И така, налага се изводът, че по времето на Махрджа Парӣкит хората били щастливи и животните били надеждно защитени, защото този, който управлявал държавата, не действал своеволно и добре познавал Божиите закони. Глупавите безверни създания се опитват да отхвърлят съществуването на Бога и заявяват, че не принадлежат към никоя религия, плащайки за това с безценния си човешки живот. Човешкият живот е предназначен специално за овладяване науката за Бога. Но вместо да се посветят на тази наука, глупавите създания от епохата на Кали се обявяват срещу религията и съществуването на Бога, макар че вечно са обвързани от Божиите закони, проявяващи се под формата на раждане, смърт, старост и болести.