ТЕКСТ 20
апратаркд анирдешд
ити кев апи нишчая
атрнурӯпа рджаре
вимша сва-манӣа
апратаркт – отвъд силата на разума; анирдешт – отвъд границите на ума; ити – така; кеу – някой; апи – също; нишчая – направиха категорично заключение; атра – тук; анурӯпам – кое от тях е правилно; рджа-е – о, мъдрецо сред царете; вимша – прецени сам; сва – със собствената си; манӣа – сила на интелигентността.
Има и мислители, които смятат, че никой не може да установи причината за страданията чрез разсъждения; че човек не може да си я представи, нито да я изрази с думи. О, мъдрецо сред царете, прецени сам, като обмислиш всичко това и използваш интелигентността си.
Както обяснихме по-горе, ваиавите, преданите на Бога, вярват, че нищо не може да стане без разрешението на Върховния Бог. Той е върховният ръководител, защото както сам потвърждава в Бхагавад-гӣт (15.15), се намира във всяко сърце като всепроникващата Парамтм. Той следи действията на всеки и е свидетел на всички постъпки на живите същества. Твърденията на атеистите, че никой не може да бъде наказан за злодеянията си, докато не бъде изобличен от сведущ съдник, не са основателни, защото ние признаваме съществуването на вечния свидетел и постоянния спътник на живото същество. Живото същество може да забрави всичко, което е извършило в миналия или в сегашния си живот, но човек трябва да знае, че в материалното тяло, което може да бъде сравнено с дърво, се намират две птици: индивидуалната душа и Парамтм, Върховната Душа. Едната от тях, живото същество, кълве от плодовете на дървото, докато Върховното същество наблюдава дейностите ѝ. Така аспектът Парамтм, Върховната Душа, наистина става свидетел на всички дейности на живото същество и само по нейната воля живото същество може да забрави или да си спомни това, което е извършило в миналото. И така, Богът е всепроникващият безличностен Брахман и локализираната във всяко сърце Парамтм. Той познава съвършено миналото, настоящето и бъдещето и нищо не може да му убегне. Преданите знаят тази истина, затова честно изпълняват задълженията си, без да се грижат твърде много за възнаграждението, което ще получат. Освен това човек не може да прецени поведението на Бога чрез разсъждения или с помощта на светска образованост. Защо на едни изпраща трудности, а на други не? Той е върховният познавач на ведическото знание и затова е истинският веднтист. В същото време Той е и съставителят на Веднта. Всички зависят от него и всички му служат посвоему. Когато живото същество е обусловено, то служи, принуждавано от материалната енергия, а когато е освободено, духовната природа му помага да отдава на Бога доброволно служене. Действията на Бога са лишени от замърсявания и непоследователност. Те всички се извършват в Абсолютната Истина. Бхӣш̣мадева правилно оценил непостижимите действия на Бога. Следователно може да се каже, че страданията на представителите на религията и на Земята, които стояли пред Махрджа Парӣкит, били замислени предварително, за да докажат, че Махрджа Парӣкит е съвършен управник, защото знаел как да защитава кравите (Земята) и брхмаите (религиозните принципи) – двата стълба на духовното усъвършенстване. Всички се намират изцяло под властта на Бога. Всеки път, когато Той пожелае някой да направи нещо, Той постъпва безпогрешно. По такъв начин Богът подложил на изпитание величието на Махрджа Парӣкит. Сега нека видим как проницателният ум на царя му помогнал да намери изход от това положение.