ТЕКСТ 22

Преданите смятат, че никой не носи пряка отговорност за това какъв е – благодетел или злодей. Окончателното разрешение за тези неща се дава от Бога. По тази причина преданият не смята, че някой е непосредствено отговорен за тези постъпки. И в двата случая той приема, че успехите и загубите са изпратени от Бога и затова са неговата милост. Когато се случва нещо хубаво, никой не отрича, че е изпратено от Бога, но в случай на загуба или на неуспех човек започва да се съмнява как Богът може да бъде толкова жесток към преданите си и да ги сблъсква с такива големи трудности. Исус Христос бил подложен на изпитания, които изглеждали невероятно тежки, накрая невежите го разпънали на кръст; но той не се гневял на злодеите. По този начин трябва да се приема всичко, независимо дали е благоприятно или неблагоприятно. Затова в очите на преданите този, който посочва злосторника, е не по-малък грешник. По милостта на Бога преданите търпеливо понасят всички несгоди. Като забелязал това, Махрджа Парӣкит разбрал, че бикът е самото олицетворение на религията. Иначе казано, преданите никога не страдат, защото те виждат Бога във всичко и затова смятат страданието също за негова милост. Кравата и бикът не се оплакали пред царя от олицетворението на Кали, макар че в подобни случаи всички се обръщат към представителите на властта с жалби. Необичайното поведение на бика накарало царя да заключи, че този бик несъмнено е самото олицетворение на религията, защото никой друг не би разбрал неуловимите тънкости на религиозните закони така съвършено.