ТЕКСТ 23
атхав дева-м
нӯна гатир агочар
четасо вачасаш чпи
бхӯтнм ити нишчая
атхав – различно; дева – Богът; м – енергии; нӯнам – много малко; гати – действие; агочар – непроницаеми; четаса – или чрез ума; вачаса – с помощта на думите; ча – или; апи – също; бхӯтнм – на всички живи същества; ити – така; нишчая – правят заключението.
И така, може да се каже, че енергиите на Бога са непроницаеми. Никой не може да ги разбере нито с помощта на умозрителни разсъждения, нито чрез умело боравене с думите.
Някой може да попита защо преданите не посочват вършителя на дадена постъпка, щом са напълно убедени, че в крайна сметка всичко извършва Богът. Щом знае кой извършва всичко, човек не трябва да си дава вид, че не знае кой е истинският вършител. В отговор на този въпрос може да се каже, че Богът също не е непосредствено отговорен, защото всичко се извършва от упълномощената от него м-шакти, материалната енергия. Материалната енергия винаги кара човека да се съмнява във върховната власт на Бога. Олицетворението на религията знаело съвършено добре, че нищо не може да се случи без разрешението на Върховния Бог, и въпреки това под влиянието на заблуждаващата енергия у него възникнали съмнения, затова то не споменало върховната причина. Тези съмнения се дължат на замърсяванията, предизвикани от Кали и от материалната енергия. Атмосферата в епохата на Кали е просмукана от заблуждаващата енергия и степента на това влияние е неизмерима.