ТЕКСТ 30
патита пдайор вӣра
кпа дӣна-ватсала
шараьо нвадхӣч чхлокя
ха чеда хасанн ива
патитам – паднал; пдайо – в краката; вӣра – героят; кпа – от състрадание; дӣна-ватсала – милостив към нещастните; шарая – този, който е в състояние да прости на победените; на – не; авадхӣт – уби; шлокя – този, който заслужава да бъде възпят; ха – каза; ча – също; идам – това; хасан – усмихнат; ива – като.
Махрджа Парӣкит можеше да прощава на предалите се и заслужаваше да бъде възпяван през вековете. Той не уби нещастния, победен и пропаднал Кали, а се усмихна съчувствено, защото бе милостив към нещастните.
Дори обикновеният катрия не убива този, който се е предал, какво да говорим за Махрджа Парӣкит, който по природа бил състрадателен и милостив към нещастните. Царят се усмихвал, защото напереният Кали разкрил истинската си същност на човек от низша класа. Царят мислел колко странно е, че никой, когото той вече е решил да убие, не е успявал да се спаси от острия му меч, а сега този нещастен Кали запазил живота си, като се предал навреме. Затова величието и добротата на Махрджа Парӣкит са влезли в историята. Той бил милостив и състрадателен император, който можел да прости дори на врага си, когато той се предаде. Така по волята на провидението се спасило олицетворението на Кали.