No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 35

сӯта увча
парӣкитаивам диа
са калир джта-вепатху

там удятсим хеда
даа-пим иводятам

сӯта увча – Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза; парӣкит – от Махрджа Парӣкит; евам – така; диа – заповядал; са – той; кали – олицетворението на Кали; джта – имаше; вепатху – треперене; там – него; удята – вдигната; асим – сабя; ха – каза; идам – така; даа-пим – Ямарджа, олицетворението на смъртта; ива – като; удятам – почти готов.

Шрӣ Сӯта Госвмӣ каза: Когато чу заповедта на Махрджа Парӣкит, олицетворението на Кали затрепери от страх. Виждайки пред себе си царя, застанал като Ямарджа и готов да го убие, Кали се обърна към него и изрече следното.

Царят бил готов да убие олицетворението на Кали, ако то се осмеляло да не се подчини на заповедта му. В противен случай той нямал нищо против да го остави да живее. След като се опитало да избегне наказанието по всевъзможни начини, олицетворението на Кали накрая решило, че ще трябва да се предаде и се разтреперило от страх за живота си. Царят, или главата на държавата, трябва да е толкова силен, че да може да се изправи пред Кали като Ямарджа, олицетворението на смъртта. Заповедите на царя трябва да се изпълняват под страх от смъртно наказание за нарушителя. Само така могат да се управляват личности като Кали, които смущават спокойствието на гражданите в държавата.

« Previous Next »