ТЕКСТ 45
иттхам-бхӯтнубхво 'ям
абхиманю-суто нпа
яся плаята кауӣ
йӯя сатря дӣкит
иттхам-бхӯта – бивайки; анубхва – опит; аям – на това; абхиманю-сута – син на Абхиманю; нпа – царят; яся – чието; плаята – благодарение на управлението му; кауӣм – на Земята; йӯям – вие всички; сатря – в извършването на жертвоприношения; дӣкит – посветени.
Махрджа Парӣкит, синът на Абхиманю, е толкова опитен, че благодарение на умелото му управление и на покровителството му вие получихте възможност да извършите това жертвоприношение.
Брхмаите и саннсӣте се грижат за духовния напредък на обществото, а катриите, или управниците, са в състояние да осигурят материалното благополучие и мира. И едните, и другите са стълбове, които поддържат щастието на хората, затова в името на общото благо те трябва да си сътрудничат във всичко. Махрджа Парӣкит съумял да прогони Кали от полето на дейността си и по този начин открил за страната си пътя към духовното просветление. Ако обикновените хора не са възприемчиви към духовното просветление, е много трудно да им се обясни колко необходимо е то. Отречеността, чистотата, състраданието и честността, които са основните принципи на религията, подготвят почвата за получаването на духовно знание и Махрджа Парӣкит спомогнал за създаването на тези благоприятни условия. Затова ите от Наимишрая можели да извършват жертвоприношения в продължение на хиляда години. С други думи, без подкрепа от страна на държавата никакви философски доктрини и религиозни принципи не могат да се разпространяват успешно. За това общо благо трябва да има пълно съгласие между брхмаите и катриите. Този дух на сътрудничество преобладавал чак до времето на Махрджа Ашока. Бог Буда получил от цар Ашока необходимата подкрепа и благодарение на това учението му се разпространило по целия свят.
Така завършват коментарите на Бхактиведанта върху седемнадесета глава от Първа песен на Шрӣмад Бхгаватам, наречена „Наказанието и помилването на Кали“.