ТЕКСТ 15
тан но бхавн ваи бхагават-прадхно
махаттамаикнта-паряася
харер удра чарита вишуддха
шушрӯш̣ат но витаноту видван
тат – следователно; на – на нас; бхавн – ти; ваи – несъмнено; бхагават – по отношение на Божествената Личност; прадхна – главно; махат-тама – най-великия от великите; екнта – единствено; паряася – на убежището; харе – на Бога; удрам – безпристрастен; чаритам – дейности; вишуддхам – трансцендентални; шушрӯш̣атм – тези, които искат да слушат; на – нас самите; витаноту – милостиво опиши; видван – о, учена личност.
О, Сӯта Госвмӣ, ти си знаещ и чист предан на Бога, защото цялото ти служене е насочено към Божествената Личност. Молим те да ни опишеш забавленията на Бога, които се извисяват над всички материални представи; ние жадуваме да чуем тези послания.
Този, който говори за трансценденталните дейности на Бога, трябва да има само един обект на обожание и служене – Бог Ка, Върховната Божествена Личност. А слушателите трябва да имат силно желание да слушат за Бога. Когато са налице и двете условия, т.е. когато и говорителят, и слушателите притежават необходимите качества, е много благоприятно да се водят продължителни беседи върху трансценденталното. Професионалните лектори и слушателите материалисти не могат да извлекат истинска полза от подобни беседи. Професионалните лектори устройват една показна бхгавата-саптха, за да могат да издържат семействата си, а материалистически настроената публика слуша тези беседи, за да постигне някаква материална полза: религиозност, богатство, сетивно удоволствие или освобождение. Този вид беседи върху Бхгаватам са подвластни на замърсяванията с материални качества. Разговорите между мъдреците от Наимишрая и Шрӣ Сӯта Госвмӣ обаче са на трансцендентално равнище. Те не преследват никакви материални, користни цели. В тях слушателите и говорещият се наслаждават на безкрайно трансцендентално удоволствие и затова тези разговори могат да продължат десетки хиляди години. В днешно време бхгавата-саптхите се провеждат за седем дни и след като представлението свърши, публиката и лекторът отново се връщат към обичайните си материални дейности. Това се получава, защото говорещият не е бхагават-прадхна, а слушателите не са шушрӯш̣атм, както обяснихме по-горе.