ТЕКСТ 28
алабдха-та-бхӯмй-дир
асампрптргхя-сӯнта
авагтам ивтмна
манямнаш чукопа ха
алабдха – след като не получи; та – сламена постелка; бхӯми – място; ди – и пр.; асампрпта – посрещнат не както подобава; аргхя – вода при посрещане; сӯнта – любезни слова; авагтам – така пренебрегнат; ива – по този начин; тмнам – лично; манямна – мислейки така; чукопа – стана гневен; ха – по този начин.
Царят не бе посрещнат както подобава: не му предложиха нито постелка, нито място за сядане, не му дадоха вода и не го приветстваха с любезни думи. Той се почувства пренебрегнат и тази мисъл го разгневи.
Според ведическите правила за гостоприемство дори ако в дома ни дойде враг, трябва да го посрещнем с всички почести – така, че той да не остане с чувството, че се намира в дома на неприятел. Когато заедно с Арджуна и Бхӣма Бог Ка отишъл при Джарсандха в Магадха, царят оказал на уважаваните си врагове достоен царски прием. Единият от гостите, Бхӣма, щял да се сражава с Джарсандха, но въпреки това и тримата били посрещнати най-тържествено. Вечерно време те седели заедно като приятели, а през деня се биели не на живот, а на смърт. Такъв бил законът за гостоприемството. Според него дори беднякът, който няма какво да предложи на госта си, трябва да бъде достатъчно любезен, за да му даде сламена рогозка за сядане, чаша вода и да го приветства с благи думи. Посрещането на гост, бил той приятел или враг, не изисква разходи. То е въпрос единствено на учтивост.
Когато Махрджа Парӣкит влязъл в дома на Шамӣка и, не очаквал царски прием, защото знаел, че святите личности и ите не са богати в материален смисъл. Но той не допускал, че няма да му предложат сламена постеля, чаша вода и любезни думи. Той не бил обикновен гостенин, не бил и враг на мъдреца, затова този хладен прием го удивил. Всъщност царят се разгневил съвсем справедливо, защото страшно се нуждаел от чаша вода. В такова трудно положение е съвсем естествено човек да се разгневи. Но понеже самият цар също бил велик светец, това, че се разгневил и действал така, на свой ред също предизвиква удивление. Затова човек трябва да приеме, че всичко било предопределено от върховната воля на Бога. Царят бил велик предан на Бога, както и мъдрецът. Но по волята на Бога обстоятелствата били подредени така, че станали причина за откъсването на царя от семейните отношения и управленческите дейности. С това той напълно се отдал в лотосовите крака на Бог Ка. Милостивият Бог понякога поставя чистите си предани в подобно трудно положение, за да ги измъкне от тресавището на материалното битие и да ги вземе при себе си. Но отстрани погледнато, тези случки изглеждат пагубни за тях. Преданите винаги са закриляни от Бога, който е техен върховен водач при всички обстоятелства – и при падение, и при успех. Затова чистите предани приемат всички затруднения като благословия на Бога.