ТЕКСТ 29
абхӯта-пӯрва сахас
кут-тбхм ардиттмана
брхмаа пратй абхӯд брахман
матсаро манюр ева ча
абхӯта-пӯрва – нечувани; сахас – по силата на обстоятелствата; кут – глад; тбхм – както и от жажда; ардита – измъчен; тмана – на него; брхмаам – на един брхмаа; прати – срещу; абхӯт – стана; брахман – о, брхмаи; матсара – злонамерен; маню – гневен; ева – така; ча – и.
О, брхмаи, по волята на обстоятелствата царят бе огладнял и ожаднял и гневът и неприязънта, които прояви към брхмаа мъдрец, бяха нещо нечувано и невиждано досега.
Без съмнение било нечувано един цар като Махрджа Парӣкит да се разгневи и да прояви враждебност, особено към един мъдрец и брхмаа. Царят знаел добре, че брхмаите, мъдреците, децата, жените и старите хора не бива да бъдат наказвани. По същия начин царят не трябва да бъде смятан за престъпник никога, дори и ако допусне голяма грешка. Но в този случай по волята на Бога Махрджа Парӣкит почувствал глад и жажда и се разгневил на мъдреца. Царят имал правото да накаже поданика си за хладния прием и пренебрежението, но понеже виновникът бил мъдрец и брхмаа, такова наказание било нещо нечувано. Единственото оправдание за поведението на царя е, че то било предопределено от Бога.