ТЕКСТ 14
тасяива ме 'гхася парварешо
всакта-читтася гхев абхӣкам
нирведа-мӯло двиджа-шпа-рӯпо
ятра прасакто бхаям шу дхатте
тася – неговото; ева – несъмнено; ме – мой; агхася – на греховните; пар – трансцендентален; авара – земен; ӣша – повелителят, Върховният Бог; всакта – прекалено привързан; читтася – на ума; гхеу – към семейните дела; абхӣкам – винаги; нирведа-мӯла – източник на непривързаност; двиджа-шпа – проклятие на брхмаа; рӯпа – форма на; ятра – благодарение на което; прасакта – този, който е подложен; бхаям – страх; шу – много скоро; дхатте – се случва.
Върховната Божествена Личност, повелителят на трансценденталния и на материалния свят, милостиво ме победи под формата на проклятието на един брхмаа. Поради прекалената ми привързаност към семейния живот Богът се появи пред мен, за да ме спаси, защото дори само от страх аз ще мога да се отрека от света.
Въпреки че бил роден в семейство на велики предани, Павите, и въпреки че бил възпитан в дух на привързаност към общуването с Бога, Махрджа Парӣкит чувствал, че изкушенията на светския семеен живот са толкова силни, че Богът трябвало да осъществи един по-особен план, за да откъсне царя от тях. Богът предприема непосредствени действия, когато става дума за някой рядко срещащ се предан. Махрджа Парӣкит могъл да се досети за това по присъствието на най-издигнатите трансценденталисти във вселената. Богът живее с преданите си и затова присъствието на великите святи личности показва присъствието на Бога. И така, царят приветствал идването на великите и като знак за благоразположението на самия Върховен Бог.