ТЕКСТ 16
пунаш ча бхӯд бхагаватй ананте
рати прасагаш ча тад-шрайешу
махатсу м упами си
маитрй асту сарватра намо двиджебхя
пуна – отново; ча – и; бхӯт – нека да бъде; бхагавати – на Бог Шрӣ Ка; ананте – който притежава безкрайно могъщество; рати – привличайки; прасага – общуване; ча – също; тат – неговото; шрайешу – с тези, които са негови предани; махатсу – в материалното творение; м м – където и да е; упами – мога; сим – да се родя; маитрӣ – приятелски взаимоотношения; асту – нека да бъде; сарватра – навсякъде; нама – почитанията ми; двиджебхя – на брхмаите.
Отдавайки почитанията си на всички вас, о, брхмаи, аз отново се моля: ако ми е съдено пак да се родя в материалния свят, нека бъда безпределно привързан към безкрайния Бог Ка, да общувам с преданите му и да имам приятелски отношения с всички живи същества.
Тук Махрджа Парӣкит обяснява, че преданите на Бога са единствените съвършени живи същества. Те не се отнасят враждебно към никого, въпреки че мнозина могат да се смятат за техни врагове. Един предан на Бога не обича да общува с неотдадени, макар че не се отнася с неприязън към тях. Той иска да общува с преданите на Бога. Това е съвсем естествено, защото хората, които си приличат, се привличат. Най-важното за един предан е да бъде силно привързан към Бог Шрӣ Ка, бащата на всички живи същества. Както един добър син се отнася приятелски с всичките си братя, така и преданият на Бога е добър син на върховния баща Бог Ка и вижда връзката на всички живи същества с него. Той се опитва да върне блудните синове на бащата към естественото им положение и да им помогне да приемат върховното бащинство на Бога. Несъмнено Махрджа Парӣкит щял да се върне при Бога, но ако не му било съдено да се върне, той се молел за такъв живот, който е най-съвършен в материалния свят. Един чист предан не се стреми да общува с велики личности като Брахм; той предпочита близостта на най-нищожното живо същество, стига то да е предан на Бога.