ТЕКСТ 17
ити сма рдждхявася-юкта
прчӣна-мӯлеу кушеу дхӣра
уда-мукхо дакиа-кӯла сте
самудра-патн сва-сута-няста-бхра
ити – така; сма – както в миналото; рдж – царят; адхявася – устойчивост; юкта – отдаден; прчӣна – източна; мӯлеу – с корените; кушеу – на постелка от изсъхнала трева куша; дхӣра – запазвайки самообладание; уда-мукха – с лице, обърнато на север; дакиа – на южния; кӯле – бряг; сте – разположен; самудра – морето; патн – съпругата (Ганг); сва – собственият; сута – син; няста – предаде; бхра – отговорността за управлението.
Запазвайки пълно самообладание, Махрджа Парӣкит седна на постелка от трева, чиито корени сочеха на изток. Той се разположи на южния бряг на Ганг и обърна лице на север. Съвсем наскоро той бе поверил управлението на царството в ръцете на сина си.
Река Ганг е прочута като съпруга на морето. Постелката от трева куша се смята за свещена, ако тревата е била изтръгната от пръстта заедно с корените. А ако корените сочат на изток, това се смята за много благоприятно. Още по-благоприятно за постигането на успех в духовното развитие е човек да се обърне с лице на север. Преди да напусне дома си, Махрджа Парӣкит поверил управлението в ръцете на сина си. По този начин той се погрижил да осигури всички благоприятни условия.