ТЕКСТ 37
ата пччхми сасиддхи
йогин парама гурум
пурушасйеха ят кря
мриямася сарватх
ата – следователно; пччхми – смирено запитвам; сасиддхим – пътя на съвършенството; йогинм – на светците; парамам – върховният; гурум – духовният учител; пурушася – на един човек; иха – в този живот; ят – какъвто и да е; крям – дълг; мриямася – на този, който скоро ще умре; сарватх – по всякакъв начин.
Ти си духовен учител на великите святи личности и предани. Затова те моля, покажи пътя към съвършенството, който трябва да следват всички, особено тези, които стоят на прага на смъртта.
Докато човек не се устреми с цялото си сърце да търси пътя към съвършенството, няма защо да се обръща към духовен учител. Духовният учител не е просто някакво украшение за семейни. Обикновено материалистите, които държат да са модерни, наемат някакъв „духовен учител“, без да имат от това никаква полза. Мнимият духовен учител ласкае мнимия си ученик и по този начин и двамата пропадат в ада. Махрджа Парӣкит е пример за истински ученик, защото задава въпроси, които са жизненоважни за всички хора, особено за тези, които скоро ще умрат. Въпросът на Махрджа Парӣкит е основният стълб, около който се гради цялото повествование на Шрӣмад Бхгаватам. И нека видим как мъдро му отговаря великият учител.