ТЕКСТ 7
ити вяваччхидя са павея
прйопавеша прати виу-падм
дадхау мукундгхрим ананя-бхво
муни-врато мукта-самаста-сага
ити – така; вяваччхидя – взе решение; са – царят; павея – достоен потомък на Павите; пря-упавешам – за да пости до края на живота си; прати – към; виу-падм – на брега на Ганг (която извира от лотосовите нозе на Бог Виу); дадхау – предаде се; мукунда-агхрим – в лотосовите нозе на Бог Ка; ананя – без да се отклонява; бхва – дух; муни-врата – с обетите на един мъдрец; мукта – освободен от; самаста – всички видове; сага – общуване.
И така царят, достойният потомък на Павите, взе окончателно решение, седна на брега на Ганг, за да пости до края на живота си, и се предаде в лотосовите нозе на Бог Ка, който единствен може да даде освобождение. Като се освободи от всички видове привързаности и общуване, той прие обетите на мъдреците.
Водите на Ганг освещават трите свята, включително и боговете и полубоговете, защото извират от лотосовите нозе на Виу, Божествената Личност. Бог Ка е първоизточникът на принципа виу-таттва, затова ако човек приеме убежище в лотосовите му нозе, може да се освободи от всички грехове, в това число и от оскърблението, нанесено от цар на брхмаа. Затова Махрджа Парӣкит решил да медитира върху лотосовите нозе на Бог Шрӣ Ка, който е Мукунда, защото дарява с всички видове освобождение. Бреговете на Ганг или на Ямун дават възможност на човек непрекъснато да помни Бога. Махрджа Парӣкит се освободил от всички видове материално общуване и потънал в съзерцание върху лотосовите нозе на Бог Ка. Това е пътят към освобождението. Пълното освобождение от материалното обкръжение означава да се сложи край на всички греховни дейности. А съзерцанието на лотосовите ноез на Бога означава човек да се освободи от последиците на всичките си минали грехове. Условията в материалния свят са такива, че човек е принуден да извършва грехове, волно или неволно. Най-показателният пример в това отношение е самият Махрджа Парӣкит, когото всички признавали за безгрешен и благочестив цар. Но той също станал жертва на нанесеното му оскърбление, въпреки че се стремял никога да не допуска подобни грешки. Така той бил прокълнат. Но понеже бил велик предан на Бога, дори тези превратности на съдбата се оказали благоприятни за него. Най-важното е човек да не извършва преднамерено никакви грехове и постоянно и неотклонно да помни лотосовите нозе на Бога. Единствено ако преданият се намира в такова настроение, Богът ще му помогне да напредва постепенно по пътя към освобождението и по този начин да достигне лотосовите нозе на Бога. Дори ако преданите неволно извършат някакви грехове, Богът ги спасява, защото Той спасява от всички грехове отдалите му се души, както потвърждават всички писания.
сва-пда-мӯла бхаджата прияся
тяктнй абхвася хари пареша
викарма яч чотпатита катхачид
дхуноти сарва хди саннивиа
(Шрӣмад Бхгаватам, 11.5.42)