No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 13

ата пумбхир двиджа-шрех
варшрама-вибхгаша

сванухитася дхармася
сасиддхир хари-тоаам

ата – и така; пумбхи – от човешкото същество; двиджа-шрех – о, най-добри сред два пъти родените; вара-шрама – системата на четирите касти и четирите начина на живот; вибхгаша – чрез разделението на; сванухитася – на собствените си предписани задължения; дхармася – на дейностите; сасиддхи – най-висшето съвършенство; хари – Божествената Личност; тоаам – удовлетворяване.

Затова о, най-добри сред два пъти родените, най-висшето съвършенство, което човек може да достигне, изпълнявайки задълженията, предписвани му от кастите и начините на живот, това е да удовлетвори Божествената Личност.

Навсякъде по света човешкото общество се дели на четири касти и четири начина на живот. Четирите касти са интелигенцията, военните, производителите и работниците. Делението на касти се основава на работата, която хората извършват, и на качествата, които притежават, а не на произхода им. След това са четирите начина на живот: ученичество, семеен живот, оттегляне от светските занимания и накрая пълно посвещаване на преданото служене. Това разделение на човешкото общество отговаря на интересите му. Обществената система, в която това деление отсъства, не може да функционира нормално. Освен това във всяко едно от гореспоменатите подразделения на живота целта на всички дейности трябва да бъде удовлетворяването на върховния господар – Божествената Личност. Тази стройна структура на човешкото общество е известна като системата варшрама дхарма и е естествена форма на организация на всяко цивилизовано общество. Тя е устроена така, че да подпомага човека в опитите му да осъзнае Абсолютната Истина. Тя не е предназначена за изкуствено поддържане на господството на една част от обществото над друга. Когато поради прекомерната си привързаност към индрия-прӣти (сетивното наслаждение) хората престанат да се интересуват от целта на живота, т.е. от осъзнаването на Абсолютната Истина, тогава, както казахме вече, егоистичните личности използват системата варшрама, за да наложат изкуствено господство над по-слабите слоеве на обществото. В Кали юга, епохата на вражди, това насилствено господство вече е широко разпространено, но трезвомислещите хора знаят добре, че кастовите разделения и начините на живот имат една-единствена цел – да се установят гладки обществени взаимоотношения, които да създадат на хората условия за духовно самоосъзнаване.

В тази шлока на Бхгаватам се казва, че най-висшата цел на живота, или най-голямото съвършенство в системата варшрама дхарма, е сътрудничеството в името на удовлетворението на Върховния Бог. Това се утвърждава в Бхагавад-гӣт (4.13).

« Previous Next »