ТЕКСТ 13
ата пумбхир двиджа-шрех
варшрама-вибхгаша
сванухитася дхармася
сасиддхир хари-тоаам
ата – и така; пумбхи – от човешкото същество; двиджа-шрех – о, най-добри сред два пъти родените; вара-шрама – системата на четирите касти и четирите начина на живот; вибхгаша – чрез разделението на; сванухитася – на собствените си предписани задължения; дхармася – на дейностите; сасиддхи – най-висшето съвършенство; хари – Божествената Личност; тоаам – удовлетворяване.
Затова о, най-добри сред два пъти родените, най-висшето съвършенство, което човек може да достигне, изпълнявайки задълженията, предписвани му от кастите и начините на живот, това е да удовлетвори Божествената Личност.
Навсякъде по света човешкото общество се дели на четири касти и четири начина на живот. Четирите касти са интелигенцията, военните, производителите и работниците. Делението на касти се основава на работата, която хората извършват, и на качествата, които притежават, а не на произхода им. След това са четирите начина на живот: ученичество, семеен живот, оттегляне от светските занимания и накрая пълно посвещаване на преданото служене. Това разделение на човешкото общество отговаря на интересите му. Обществената система, в която това деление отсъства, не може да функционира нормално. Освен това във всяко едно от гореспоменатите подразделения на живота целта на всички дейности трябва да бъде удовлетворяването на върховния господар – Божествената Личност. Тази стройна структура на човешкото общество е известна като системата варшрама дхарма и е естествена форма на организация на всяко цивилизовано общество. Тя е устроена така, че да подпомага човека в опитите му да осъзнае Абсолютната Истина. Тя не е предназначена за изкуствено поддържане на господството на една част от обществото над друга. Когато поради прекомерната си привързаност към индрия-прӣти (сетивното наслаждение) хората престанат да се интересуват от целта на живота, т.е. от осъзнаването на Абсолютната Истина, тогава, както казахме вече, егоистичните личности използват системата варшрама, за да наложат изкуствено господство над по-слабите слоеве на обществото. В Кали юга, епохата на вражди, това насилствено господство вече е широко разпространено, но трезвомислещите хора знаят добре, че кастовите разделения и начините на живот имат една-единствена цел – да се установят гладки обществени взаимоотношения, които да създадат на хората условия за духовно самоосъзнаване.
В тази шлока на Бхгаватам се казва, че най-висшата цел на живота, или най-голямото съвършенство в системата варшрама дхарма, е сътрудничеството в името на удовлетворението на Върховния Бог. Това се утвърждава в Бхагавад-гӣт (4.13).