ТЕКСТ 19
тад раджас-тамо-бхв
кма-лобхдаяш ча йе
чета етаир анвиддха
стхита саттве прасӣдати
тад – в това време; раджа – в проявлението на страстта; тама – проявлението на невежеството; бхв – положението; кма – похот и желание; лобха – жадуване; дая – други; ча – и; йе – каквито и да са; чета – умът; етаи – от тези; анвиддхам – без да е засегнат; стхитам – установен; саттве – в проявлението на доброто; прасӣдати – по този начин напълно удовлетворен.
Щом в сърцето необратимо се установи любовното служене, всички последици от влиянието на страстта и невежеството – похот, желания и копнежи – изчезват. Тогава преданият се установява в доброто и постига пълно щастие.
Живото същество в естественото си, в първоначалното си положение изпитва духовно блаженство и е напълно удовлетворено. Това състояние на съществуване се нарича брахма-бхӯта или тмнандӣ, състояние на себеудовлетвореност. Но тази себеудовлетвореност не е самодоволството на пасивния глупак. Пасивният глупак се намира в състояние на тъпо невежество, докато себеудовлетвореният тмнандӣ е над материалното равнище на съществуване. Това състояние на съвършенство се постига, когато човек се установи необратимо в преданото служене. Преданото служене не е бездействие; то е чистата дейност на душата.
От съприкосновението с материята дейностите на душата се замърсяват и това им болестно състояние намира израз под формата на похот, желания, страсти, апатия, глупост и сън. Влиянието на преданото служене се проявява в това, че следствията от страстта и невежеството напълно изчезват. Преданият се установява в проявлението на доброто, после напредва още повече и се издига до равнището васудева – състоянието на кристалночистата саттва, или шуддха-саттва, лишена от всякакви замърсявания. Само в това състояние, благодарение на чистата си обич към Бога, човек може да вижда Ка постоянно.
Един предан винаги се намира в проявлението на чистото добро, затова не причинява вреда на никого. А неотдадените, колкото и да са образовани, винаги вредят на другите. Преданите не са нито глупави, нито са жертви на страстта. Тези, които причиняват зло на другите, които са глупави и са тласкани от страстта, не могат да бъдат предани на Бога, колкото и да се представят за такива. Преданите притежават всички добри качества на Бога. Тези качества може да се различават в количествено отношение, но по качество Богът и преданите му са равни.