No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 20

ева прасанна-манасо
бхагавад-бхакти йогата

бхагават-таттва-вигна
мукта-сагася джяте

евам – така; прасанна – оживен; манаса – на ума; бхагават-бхакти – преданото служене на Бога; йогата – благодарение на съприкосновението с; бхагават – по отношение на Личността на Бога; таттва – знание; вигнам – научно; мукта – освободен; сагася – от общуването; джяте – се осъществява.

Установен в проявлението на чистото добро, човекът, чийто ум се е оживил от съприкосновението с преданото служене на Бога, получава положително научно знание за Божествената Личност в състояние на свобода от всякакво материално общуване.

В Бхагавад-гӣт (7.3) се казва, че от десетки хиляди хора единици имат щастието да се стремят към съвършенство в живота. Повечето хора са водени от проявленията на страстта и невежеството и затова постоянно са в плен на похот, желания, копнежи, невежество и сън. Сред многото такива човекоподобни животни трудно ще се намери и един истински човек, който да съзнава отговорността на човешкия живот и да се опитва да го направи съвършен, като следва предписаните задължения. От многото хиляди хора, които по този начин са постигнали успех в човешкия живот, едва единици могат да постигнат научното знание за Шрӣ Ка, Божествената Личност. Пак там, в Бхагавад-гӣт (18.55), се казва, че научното знание за Шрӣ Ка може да се постигне само чрез процеса на преданото служене (бхакти йога).

Същото потвърждава и дадената шлока. Нито един обикновен човек, дори и този, който е постигнал успех в човешкия живот, не може да познае научно, т.е. съвършено, Личността на Бога. Човек може да постигне съвършенство в живота си, когато разбере, че не е създаден от материя, а е дух. Щом разбере, че няма нищо общо с материята, той веднага слага край на материалните си стремежи и желания и съживява духовната си природа. Този успех става възможен, когато човек се издигне над проявленията на страстта и невежеството, или иначе казано, когато наистина развие качества на брхмаа. Брхмаите са символ на саттва-гуа, проявлението на доброто. Останалите – тези, които не са в проявлението на доброто, – са катрии, вайши, шӯдри или по-низши от шӯдри. Брахминското равнище е най-висшето равнище на човешки живот заради добрите качества, които брхмаът притежава. И така, човек не може да бъде предан, ако не се е издигнал поне до равнището на брхмаите. С действията си преданите вече са брхмаи. Но това не е пределът. Както се каза по-горе, за да се установи наистина на трансценденталното равнище, брхмаът трябва да стане ваиава. Чистият ваиава е освободена душа и стои над позицията дори на един брхмаа. На материално равнище дори брхмаите са обусловени души, защото макар да са осъзнали понятието Брахман, или трансцендентното, те нямат научно знание за Върховния Бог. За да разбере Личността на Бога, Ка, човек трябва да се издигне над позицията на брхмаа и да достигне нивото васудева. Науката за Личността на Бога могат да изучават тези, които вече са завършили духовното си образование. Ограничените хора, които нямат задълбочени познания, не разбират Върховния Бог и тълкуват Ка съвсем произволно. Истината е, че човек не може да разбере науката за Личността на Бога, докато не се освободи от замърсяванията на материалните проявления, дори на равнището на брхмаите. Когато един брхмаа с всички необходими качества стане ваиава, в просветленото състояние на освобождението той ще може да разбере какво всъщност представлява Божествената Личност.

« Previous Next »