ТЕКСТ 20
ева прасанна-манасо
бхагавад-бхакти йогата
бхагават-таттва-вигна
мукта-сагася джяте
евам – така; прасанна – оживен; манаса – на ума; бхагават-бхакти – преданото служене на Бога; йогата – благодарение на съприкосновението с; бхагават – по отношение на Личността на Бога; таттва – знание; вигнам – научно; мукта – освободен; сагася – от общуването; джяте – се осъществява.
Установен в проявлението на чистото добро, човекът, чийто ум се е оживил от съприкосновението с преданото служене на Бога, получава положително научно знание за Божествената Личност в състояние на свобода от всякакво материално общуване.
В Бхагавад-гӣт (7.3) се казва, че от десетки хиляди хора единици имат щастието да се стремят към съвършенство в живота. Повечето хора са водени от проявленията на страстта и невежеството и затова постоянно са в плен на похот, желания, копнежи, невежество и сън. Сред многото такива човекоподобни животни трудно ще се намери и един истински човек, който да съзнава отговорността на човешкия живот и да се опитва да го направи съвършен, като следва предписаните задължения. От многото хиляди хора, които по този начин са постигнали успех в човешкия живот, едва единици могат да постигнат научното знание за Шрӣ Ка, Божествената Личност. Пак там, в Бхагавад-гӣт (18.55), се казва, че научното знание за Шрӣ Ка може да се постигне само чрез процеса на преданото служене (бхакти йога).
Същото потвърждава и дадената шлока. Нито един обикновен човек, дори и този, който е постигнал успех в човешкия живот, не може да познае научно, т.е. съвършено, Личността на Бога. Човек може да постигне съвършенство в живота си, когато разбере, че не е създаден от материя, а е дух. Щом разбере, че няма нищо общо с материята, той веднага слага край на материалните си стремежи и желания и съживява духовната си природа. Този успех става възможен, когато човек се издигне над проявленията на страстта и невежеството, или иначе казано, когато наистина развие качества на брхмаа. Брхмаите са символ на саттва-гуа, проявлението на доброто. Останалите – тези, които не са в проявлението на доброто, – са катрии, вайши, шӯдри или по-низши от шӯдри. Брахминското равнище е най-висшето равнище на човешки живот заради добрите качества, които брхмаът притежава. И така, човек не може да бъде предан, ако не се е издигнал поне до равнището на брхмаите. С действията си преданите вече са брхмаи. Но това не е пределът. Както се каза по-горе, за да се установи наистина на трансценденталното равнище, брхмаът трябва да стане ваиава. Чистият ваиава е освободена душа и стои над позицията дори на един брхмаа. На материално равнище дори брхмаите са обусловени души, защото макар да са осъзнали понятието Брахман, или трансцендентното, те нямат научно знание за Върховния Бог. За да разбере Личността на Бога, Ка, човек трябва да се издигне над позицията на брхмаа и да достигне нивото васудева. Науката за Личността на Бога могат да изучават тези, които вече са завършили духовното си образование. Ограничените хора, които нямат задълбочени познания, не разбират Върховния Бог и тълкуват Ка съвсем произволно. Истината е, че човек не може да разбере науката за Личността на Бога, докато не се освободи от замърсяванията на материалните проявления, дори на равнището на брхмаите. Когато един брхмаа с всички необходими качества стане ваиава, в просветленото състояние на освобождението той ще може да разбере какво всъщност представлява Божествената Личност.