ТЕКСТ 21
бхидяте хдая-грантхиш
чхидянте сарва-саша
кӣянте чся карми
да евтманӣшваре
бхидяте – пронизан; хдая – сърце; грантхи – възли; чхидянте – разкъсани на парчета; сарва – всички; саша – съмнения; кӣянте – прекъсната; ча – и; ася – неговата; карми – верига от плодоносни дейности; де – след като е видял; ева – несъмнено; тмани – на аза; ӣшваре – господства.
Така се разсича възелът в сърцето и се унищожават всички съмнения. Веригата на плодоносните дейности се прекъсва, когато човек вижда, че господар е азът.
Постигането на научно знание за Личността на Бога означава едновременно с това човек да осъзнае и себе си. Във връзка с духовната същност на живото същество са измисляни всякакви теории и съществуват какви ли не съмнения. Материалистите не вярват в съществуването на душата, а философите емпирици вярват в безличностния аспект на цялостния дух, но не признават индивидуалността на живите същества. Трансценденталистите обаче утвърждават, че душата и Свръхдушата са две различни същности, качествено еднакви, но различни като количество. Има още много теории, но всички тези съчинени концепции веднага губят позиции, щом човек истински осъзнае Шрӣ Ка чрез процеса на бхакти йога. Шрӣ Ка е като слънцето, а измислиците на материалистите за Абсолютната Истина са като тъмна нощ. Щом в сърцето изгрее слънцето на Ка, тъмнината на спекулативните разсъждения за Абсолютната Истина и за живите същества в миг изчезва. Мракът не може да остане там, където е слънцето, и относителните истини, скрити в гъстия мрак на невежеството, ярко се открояват по милостта на Ка, който се намира в сърцето на всеки като Свръхдуша.
Богът казва в Бхагавад-гӣт (10.11), че изпитва особена склонност към чистите си предани и затова със светлината на чистото знание лично разпръсква гъстия мрак на всички съмнения в сърцата им. И щом Божествената Личност сама осветява сърцето на преданите, един предан, който отдава на Бога трансцендентално любовно служене, не може да остане в тъмнината. Той узнава всичко за Абсолютната Истина и за относителните истини. Преданите не остават в мрака, защото Божествената Личност ги просветлява и знанието им става съвършено. Но положението на тези, които умуват върху Абсолютната Истина, разчитайки на собствените си ограничени възможности, е различно. Съвършеното знание се нарича парампар, т.е. дедуктивно знание, което се предава от авторитета към смирения слушател. Слушателят е способен да разбере това знание благодарение на служенето и предаността си. Човек не може да оспорва властта на Върховния и в същото време да постига знание за него. Богът си запазва правото да не се разкрива на такава предизвикателна искрица от цялостния дух, подчинена на властта на заблуждаващата енергия. Преданите са смирени и затова трансценденталното знание се предава последователно от Божествената Личност на Брахм, от Брахм – на синовете и учениците му. А Свръхдушата, която се намира у преданите, подпомага този процес. Това е съвършеният път за изучаването на трансценденталното знание.
Просветлението дава на преданите съвършена способност да отличават духа от материята, защото възелът на духа и материята се развързва от самия Бог. Този възел се нарича ахакра и кара живото същество погрешно да се отъждествява с материята. Щом възелът се разхлаби, мъглата на съмнението веднага се вдига. Човек вижда господаря си и напълно се отдава на трансцендентално любовно служене на Бога, като по този начин прекъсва веригата на плодоносните дейности. Всяко живо същество в материалното битие си изгражда верига от плодоносни дейности и живот след живот търпи добрите и лошите им последствия. Но щом започне да отдава любовно служене на Бога, то се освобождава от веригата на кармата. Действията му не предизвикват повече никакви последствия.