No edit permissions for Bulgarian

ТЕКСТ 23

саттва раджас тама ити практер гус таир
юкта пара пуруа ека ихся дхатте
стхитй-дайе хари-виричи-харети саг
шреси татра кхалу саттва-танор н сю

саттвам – добро; раджа – страст; тама – мракът на невежеството; ити – така; практе – на материалната природа; гу – качества; таи – с тях; юкта – свързан с; пара – трансцендентален; пуруа – личността; ека – една; иха ася – на този материален свят; дхатте – приема; стхити-дайе – заради сътворението, поддържането и унищожението и пр.; хари – Виу, Личността на Бога; виричи – Брахм; хара – Шива; ити – така; саг – различни аспекти; шреси – висшето благо; татра – тук; кхалу – естествено; саттва – добро; тано – форма; нм – от човека; сю – извлечена.

Трансценденталната Божествена Личност е косвено свързана с трите проявления на материалната природа: страст, добро и невежество – и само заради сътворяването, поддържането и разрушаването на материалния свят Богът приема формите на тези три качества, т.е. формите на Брахм, Виу и Шива. От тях трите човешките същества могат да получат висшето благо от Виу, формата на качеството добро.

Вече се каза, че човек трябва да отдава предано служене на Бог Шрӣ Ка, който се проявява в пълните си части, а тази шлока на свой ред отново утвърждава това. Бог Шрӣ Ка и пълните му части са виу-таттва, самият Бог. Следващото проявление след Шрӣ Ка е Баладева. От Баладева се проявява Сакараа, от него – Нряа, от Нряа – втори Сакараа, а от него следват пуруша-аватрите на Виу. Виу, или Божеството на качеството добро в материалния свят, е тази пуруша-аватра, която се нарича Кшӣродака-шйӣ Виу или Парамтм. Брахм е божеството на раджас (страстта), а Шива – на невежеството. Всеки от тях управлява една от гуите на материалния свят. Доброто на Виу прави възможно творението, а когато трябва да има разрушение, функцията на разрушител поема Шива с помощта на тава-нтя. Материалистите и глупавите хора обожават съответно Брахм и Шива. Но чистите трансценденталисти обожават формата на доброто, Виу, в различните му проявления. Виу се проявява в милиони и милиарди неотделими и отделени свои форми. Неотделимите форми се наричат Бог, а отделените – живи същества, или джӣви. Както джӣвите, така и Богът притежават свои собствени изначални духовни форми. Понякога джӣвите попадат под властта на материалната енергия, но формите на Виу винаги остават господари на тази енергия. Когато Виу, Божествената Личност, се появява в материалния свят, Той идва, за да освободи обусловените живи същества, подчинени на материалната енергия. Тези живи същества са дошли в материалния свят с намерението да господстват и затова са попаднали в плена на трите проявления на природата. Това ги принуждава да сменят материалните си покрития и при различни условия да излежават в затвора на материалния свят различни по продължителност присъди. Брахм създава затвора на материалния свят под ръководството на Божествената Личност, а в края на всяка калпа Шива разрушава всичко. Но поддържането на затвора се извършва от Виу, така както държавният затвор се поддържа от държавата. Затова всеки, който иска да излезе от затвора на материалното битие, изпълнено със страданията на многократните раждания, смърти, болести и старост, трябва да удовлетвори Бог Виу. Бог Виу може да бъде обожаван само чрез преданото служене. А този, който възнамерява да продължава затворническия си живот в материалния свят, може да иска от различните полубогове – Шива, Брахм, Индра и Варуа – относителни удобства, които да му носят временно облекчение. Но нито един полубог не може да освободи затвореното живо същество от обусловения му живот в материалното битие. Това може да направи само Виу. Следователно най-висшето благо човек може да получи само от Виу, Божествената личност.

« Previous Next »